Израел трябва да приеме мирния пран на Арабската лига

Генералният секретар на Арабската лига Амр Муса отрича, ръководената от него организация да е променяла тактиката си спрямо Израел. Но е повече от очевидно, че арабския свят е извървял доста път от отправната точка, на която той се намираше преди 40 години, когато Арабската лига се събра на срещата си в Хартум два месеца след края на 6-дневната война. Тогава бе решено, че арабските държави няма да признаят държавата Израел, няма да преговарят или пък да сключват мир с нея. Днес – 40 години по-късно – отново Арабската лига излиза с мирен план, а външните министри на Египет и Йордания полагат усилия в Ерусалим, да склонят Израел, да приеме мирното им предложение.

Заради сключения през 1979 година мир с Израел Египет беше изключена от Арабската лига, която днес използва с готовност от услугите на Египет и Йордания, която също има сключен мир с Израел. Именно тези две страни лигата сега използва като посредници в разговорите с Ерусалим за приемане на арабското мирно предложение, което според лигата е и единственото възможно, около което може да се обедини международната общност. Мирният план изглежда така – арабските страни са готови да сключат мир с Израел, ако той се изтегли до границите от преди 6-дневната война, ако приеме създаването на палестинска държава и се съгласи да приеме обратно палестинските бежанци.

Израел винаги е възприемал подобни мирни предложения много трудно. Но не защото не желае мир, а защото отдавна е загубил вяра, че само преотстъпването на окупираните територии ще донесе мир. И защото една солидна част от израелското население разглежда окупираните райони като изконна израелска територия, която не подлежи на размяна. Включително срещу мир.

В същото време израелците отдавна са наясно, че друг начин няма. Защото една независима палестинска държава се нуждае и от обща държавна територия, върху която тази държава да функционира. Отдавна Израел е свикнал с мисълта, че такава палестинска държава един ден ще има. Дори Ариел Шарон не изключваше това, а неговият наследник на премиерския пост Ехуд Олмерт говори за освобождаването на още окупирани земи.

И това е правилният път. Но не е достатъчно. Сега арабските външни министри зоват Израел да побърза, защото тяхното мирно предложение няма да важи вечно. Първите реакции на израелското правителство не са многообещаващи.

Но въпреки всички трудности, които със сигурност ще възникват при налагането на мирния план, първата и последната стъпки по този път ще се изразяват в това, Израел да го приеме.