Източноевропейският модел на икономически прираст се провали

Между 2000-та и 2007-година Източна Европа отбеляза безпримерен икономически бум. В хода на сегашната финансова криза обаче това развитие беше прекратено твърде рязко. Нещо повече: според Виенския Институт за международни икономически сравения, целият им модел на икономически прираст се гради върху

твърде нестабилен фундамент

Този модел базираше не на последно място върху сериозен внос на капитал отвън, което доведе до висока зависимост от външно финансиране и - с изключение на Русия - до дефицити по текущата балансова сметка. До скоро тези дефицити изглеждаха лесно финансируеми, благодарение на значителни инвестиции и кредити. Отскоро обаче капиталовият приток от чужбина рискува да секне съвсем. Растежният модел, който се градеше на евтино, лесно достъпно и отчасти спекулативно финансиране отвън, междувременно вече е негоден за употреба - гласи заключението на института.

В рамките на техните сериозно коригирани прогнози за прираст, Виенският Институт за международни икономически сравнения очаква рецесия само за Унгария, Украйна, Естония и Латвия. Но поради бързо влошаващите се глобални рамкови условия и с оглед на намаляващото експортно търсене в еврозоната - а това е най-важният пазар за страните в преход - също и останалите страни от Централна, Източна и Югоизточна Европа ще трябва да очакват сериозно забавяне на икономическото си развитие.

Рискови фактори

Като рискови фактори Виенският Институт за международни икономически сравнения споменава делът на краткосрочните външни задължения, които ще трябва да се връщат в рамките на една година, като процент спрямо валутните резерви. Тук става ясно, че страни като Хърватия, Унгария и Латвия се борят с дялове над 100%, а Румъния ги следва по петите. Поради недостигащата ликвидност, тези страни вероятно ще изпитват в бъдеще значително по-големи трудности да връщат външните си задължения отколкото сега. Като недостатък се забелязва и това, че в източноевропейски страни като България, Хърватия, Унгария, Латвия, Румъния и Украйна, кредитите в чужда валута представляват над 50% от всички заеми.