Der Krieg im Osten

Руснаците и техните съседи имат тежко общо историческо наследство. Те бяха жертва както на Хитлер, така и на Сталин. Германската унищожителна война на Изток беше насочена срещу поляци, украинци, белоруси и руснаци. А терорът на съветската власт засегна всички народи в сферата на влияние на Съветския съюз. Но от споделеното страдание не възникна общо разбиране за миналото. Тъкмо напротив. Историята на 20-и век обременява тежко настоящето на Източна Европа. И то не отсега, когато руската пропаганда се опитва да оправдае войната в Украйна със събитията от Втората световна война.

Преди и сега

Елементарно е да приписваме вината за това единствено на руския президент Путин и неговите пропагандисти. Въпреки своята многонационална идеология, Съветският съюз винаги е бил възприеман като руска държава. Затова и бремето на съветската история тежи повече на руснаците, отколкото на другите бивши "съветски народи". Парадоксът, че в очите на много руснаци Сталин е положителна историческа фигура, въпреки че той изби безброй руснаци, е резултат от многото исторически преломи, оставили дълбоки следи в индивидуалните съдби на много руски семейства.

Терорът през 30-те години засегна почти всички народи на Съветския съюз, но бе придружен и от великоруски национализъм, вплетен от Сталин в комунистическата идеология. В неруските съветски републики като Украйна, например, целенасочено беше унищожен целият национален културен и интелектуален елит, възникнал малко преди това. Днес това прави ужаса по-лесно смилаем, защото всички се виждат като колективна жертва и могат да припишат вината на Москва. И това помага за изтласкването на заден план на един феномен, характерен за сталинизма. В една система, в която доносничеството беше издигнато в граждански дълг, извършителите и жертвите често бяха членове на едно и също семейство. В много случаи дори и един и същи човек.

Желаещият днес да преосмисли сталинизма в Русия страда от това, че не може да стъпи върху една национална стратегия за помирение и бързо стига до онази болезнена точка, от която нататък цели семейства, даже поколения по-късно, рискуват да бъдат разрушени. Напълно разбираем е страхът от това да се изправиш очи в очи с тази история. Но опитът на "Мемориал", единствената организация, която документира сталинистките престъпления, показва, че това е пътят към помирението на Русия със самата себе си. Това обаче не води до повишаване на самоувереността на една нация. Този исторически наратив откриваме във "Великата отечествена война" като разказ за героичната съпротива срещу един безмилостен агресор. Бруталността на германския завоевателен поход не остави никакъв друг избор на руснаците /както и на украинците и белорусите/, освен да се бият за Сталин - без значение дали са го мразели или боготворели. Победата над германците действително сплоти руския народ. Дори и след разпадането на Съветския съюз, победата във Втората световна война сплотява извънредно противоречивото руско общество.

Затова и всяко руско правителство трябва да отдава голямо значение на "Деня на победата" на 9-и май и на спомена за войната. Руснаците с право очакват, че Европа, и преди всичко Германия, ще отдаде почит на техните жертви и ще оценят приноса на Червената армия за победата над националсоциализма, както това стори германският президент Йоахим Гаук.

Циничното тълкуване на историята

Раните от терора на Хитлер и Сталин са толкова дълбоки, че ще заздравяват много бавно. Този процес винаги е болезнен, както показва и историята на помирението на Германия със съседите ѝ. Откровеното преосмисляне на историята доведе дотам, че днес Германия поддържа приятелски отношения с всички съседи. А това, от гледна точка на извършените от нея престъпления между 1939 и 1945 година, е истинско чудо и 70 години след края на войната. В Източна Европа пък се задълбочават противоречията между Русия и нейните съседи, защото Путин инструментализира миналото за целите на своята агресивна политика.

Вместо да подчертае общия историческия опит, който ни обединява, Москва залага на охулването на онези, които напомнят за тъмните страни на съветското ръководство по време на войната, например за депортацията на цели народи поради някакъв фиктивен колаборационизъм. Балтийци и поляци биват заклеймявани като симпатизанти на фашизма. Пропагандното приравняване на борбата на проруските сепаратисти със съпротивата срещу германската окупация е апогей на това цинично тълкуване на историята. То издава презрение към всички жертви на тоталитарното насилие - също и към руските - и създава условия за опасни конфликти за цяла Европа.

Райнхард Везер (Frankfurter Allgemeine Zeitung)

www.faz.net

Всички права запазени.

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main