Изчерпа ли Меркел своите възможности?

Ангела Меркел се е заела с тежка задача. С помощта на безброй малки стъпки тя се опитва да защити тезата си за отворените граници. Въвеждането на горна граница за бежанците за нея явно си остава табу. Междувременно обаче Ангела Меркел все по-често казва неща, които оставят впечатлението за корекция на досегашния курс. Тя още продължава да държи на своята позната позиция, но вече не

изключва и другите възможности. Ако ситуацията не беше толкова сериозна, човек можеше да сметне, че става дума за голям театрален спектакъл. Протестантската неотстъпчивост на Меркел и непоколебимата ѝ поддръжка за принципа на отворените граници я поставиха в политическа изолация в Европа. Никой в ЕС не я следва, никой няма намерение и да оказва помощ. А сега я застрашава и опит за преврат в собствените й партийни среди.

Послание с прикрит смисъл

Но това, че Меркел напомня на новопристигналите сирийски бежанци за скорошното им завръщане в родината, не означава, че тя е коригирала политиката си.Тъкмо обратното. Ангела Меркел предприема множество мерки, за да ограничи притока на мигранти, да организира по-справедливо разпределението им в страните от ЕС и да екстрадира икономическите мигранти и криминално проявените бежанци. Само по този начин тя може да защити своята политика на отворените граници пред гражданите. Напомнянето, че през 1990-те години близо 70% от бежанците от бивша Югославия се завърнаха обратно в родината си, е отправено към всички загрижени граждани и най-вече към нейните съпартийци от управляващата коалиция. Ангела Меркел се нуждае от време и може да го спечели, само ако предложи някаква перспектива. Тя полага усилия за намаляването на броя на бежанците. Вече е решено, че хората, които не попадат под закрилата на Женевската конференция, както и на германското право на убежище, ще трябва да напуснат страната. Това решение обаче ще трябва да се прилага решително. А тези, които пристигат в Германия, но нямат право на убежище, няма вече да бъдат приветствани като нови съграждани, а като временни гости. Курсът е ясен. Ангела Меркел трябва малко да ограничи "голямата сърдечност". В противен случай има опасност от обществено-политически инфаркт.

Следващите седмици ще са от решаващо значение. С оглед на голямата тема за бежанците, предстоящите избори в три федерални провинции придобиват тежестта почти на парламентарни избори. Християндемократическият съюз /ХДС/ е в криза, Християнсоциалният съюз /ХСС/ се е превърнал в основен враг на Меркел, а коалиционните партньори от Социалдемократическата партия /ГСДП/ стават все по-агресивни. Причината за всичко това е миграционната политика на канцлерката. Без съюзници Ангела Меркел не може да се справи с историческото предизвикателство на това ново преселение на народите. Двете срещи на върха на ЕС на 18/19 февруари и на 17 март ще са вероятно последните възможности за запазване на отворените граници в Европа. В противен случай Шенген ще остане в историята.

Остава малко време

Ако иска да спаси собствената си политическа линия за Европа на отворените граници и за право на убежище без горни граници, Ангела Меркел ще трябва да забави бежанския приток с помощта на дипломатически и правни средства, както и с помощта на доста пари. Само така тя би получила подкрепата на собствената си партия, на коалицията и най-вече на загрижените германски граждани.

Партията на Зелените, която остро разкритикува изявлението на Меркел, че правото на убежище в Германия не е безгранично, никак не е права. Защото в случая не става дума за погребване на „културата на гостоприемство”, а за необходимия отговор на случващото се, което междувременно поражда големи страхове. И ако в началото ставаше дума за това да се спасяват бежанци, бягащи от войни, сега вече става дума предимно за спасяването на социалния мир в Германия, както и за опазването на единството в ЕС. Миграционната политика на Ангела Меркел постави страната пред почти непосилни задачи. Изисква се огромно политическо изкуство тези задачи да бъдат решени, без това да застраши стабилността на Германия и Европа. Ангела Меркел няма сили още дълго да издържа на този напор. Макар все още да не е изпуснала най-последния влак.