Из седмичните списания Щерн, Шпигел и Фокус

0-те години на миналия 20-ти век, безработните не са надхвърляли цифрата 5 милиона, както е понастоящем. А и подобрение не се очертава. Как функционира, или по-скоро – как не функционира реформата – описва сп. Шпигел под заглавие “Битка между инстанциите за Харц 4”. Предлагаме ви откъс от обширната статия на списанието:

Той не можел повече да служа това вечно мърморене. Естествено “определени първоначални трудности били неизбежни”, призна министърът на икономиката Волфганг Клемент, след като 25 топ-служители от трудовата администрация неотдавна отново му описаха организационния хаос в новосформираните им и преименувани институции. Сега обаче било вече крайно време, нещата да потръгнат, поиска Клемент. “Хора, трябва да си плюете на ръцете”.

Де да можеха ръководните му служители да знаят, как, къде и какво точно. Десет седмици след старта на “най-голямата социална реформа в историята” /според думите на самия министър Клемент/, проектът заплашва да се превърне в най-голямата възможна катастрофа, сполитала някога администрацията. В импровизирано обзаведените коридори на новите “центрове за работни места” се ширят фрустрациите и хаоса. Пресно назначените трудови посредници се на път да се удавят в неочаквания прилив от заявления. Участващите организации работят по-скоро една срещу друга, отколкото една с друга.

В документи за вътрешно ползване на Централата на “Агенцията по труда” в Нюрнберг се говори за “размествания” и за “осезаемо увеличаване на разходите”. А шефът на цялата организация даже сметна, че е настъпил моментът, принципно да се дистанцира от целия проект. Той открай време бил предупреждавал, оповести миналата седмица Франк Юрген Вайзе, че новите структури били “трудно управляеми”.

При това именно “Харц 4” трябваше да сложи край на безумието, че Германия администрира армията си от безработни чрез две отделни управленчески структури: службите за социално подпомагане и службите по труда използваха не рядко най-голямата част от енергията си, взаимно да си прехвърлят трудната за настаняване на работа клиентела. Вместо това трябваше двете служби в бъдеще да обслужват търсещите работа заедно, в съвременни организации, наречени “Центрове по намиране на работа”, по-ефикасно и върху принципа “на едно гише”.

Добър план, ала след като преди над една година ГСДП и ХДС/ХСС не можаха да се споразумеят в арбитражната парламентарна комисия, дали сега общините или пък федералната агенция по труда да ръководят новослятите гигантски институции, накрая се стигна до гнил компромис: ведомствата, така се казва в закона, трябва да си сътрудничат равнопоставено. Всички постове и ръководни органи се разпределят по равно. Казано на прав текст: всички имат право да си казват мнението, но никой няма правото да издаде нареждане.

Така че не е чудно, защо в центровете за намиране на работа из републиката вече отново бушуват традиционните междуведомствени войни. При това по-ожесточено и по-безкомпромисно от когато и да било преди.