Икономиката и тероризмът

Но и мерките за сигурност изискват много средства, разходите по тях по-рядко стават известни.

Според икономическите експерти не всички мерки в борбата срещу тероризма са целесъобразни и икономически ефективни, както изтъква Петер Дезелерс:

"Тероризмът и заплахата от тероризма имат отражение върху икономиката, както впрочем и политиката за борба срещу тероризма."

За отражението на политиката за борба срещу тероризма се говори твърде малко,

казва икономическият експерт Тилман Брюк от Германския институт за икономически проучвания в Берлин. Разходите, свързани с тази политика, далеч надхвърлят при това преките щети, нанесени от терористични удари. Икономическият въпрос е съответстват ли разходите, свързани с политиката за сигурност, на ползата от тях?

"Вероятно не, казва Брюк. Може да прозвучи цинично, но аз съм много загрижен, че не постигаме оптимално равнище на сигурност."

Заплахата от терористични удари не може напълно да се изключи,

обяснява Брюк. Но не всяко евро, което се изразходва за сигурността, действително осигурява защита на живота. От терористичните удари на 11 септември 2001 г. насам за мерки за сигурност се изразходват все повече средства. Редица фирми също влагат повече средства в мерки за сигурност, но това не води до подобряване на техните продукти, а повишава производствените разходи. За сметка на потребителите. Повишават се, например, летищните такси.

"Има и редица мерки, вследствие на които на практика се ограничават определени свободи, от които обаче се нуждаем, за да развиваме икономиката си. Вследствие на ограниченията търпим

загуби по отношение на икономическия растеж,

казва Тюрк.

"Вместо да се затваря, Германия би трябвало да се отвори и с открита миграционна политика да привлича в страната повече талантливи студенти и специалисти. Това е печалба за германската икономика, а освен това допринася за стабилността и икономическия растеж в страните, от които идват тези студенти и специалисти."