1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Икономически натиск и самоцензура

Автор: Верица Спасовска / Редактор: Б. Григорова22 октомври 2009

Стане ли дума за свобода на печата европейците по навик се вглеждат критично в ситуацията по други континенти. Вярно е, че в регионите с кризи и диктатури тя е несравнимо по-лоша, отколко в Европа. Но и тук има пропуски.

https://p.dw.com/p/KCjW

Коментар на Верица Спасовска за новия доклад на "Репортери без граници".

Представената от "Репортери без граници " ранглиста на свободата на медиите в 175 страни в цял свят дава повод и за критични погледи към Европа. От класацията става ясно, че е застрашена лидерската роля на европейските държави като пазители на свободата на печата. Причината не се крие в държавна цензура - 20 години след падането на Желязната завеса тя отдавна е премахната и в посткомунистическите държави от Централна и Югоизточна Еврпа. По-скоро причините трябва да се търсят в натиска, който организираната престъпност, както и представителите на политиката и икономиката оказват над медиите.

Deutscher Zukunftspreis 2008
Българските медии под икономически и политически натискСнимка: Sennheiser

България най-зле от страните в ЕС

Това се отнася в особена степен за България, която остава последна от всички държави в ЕС по свобода на печата, независимо, че са изминали вече близо три години от приемането й в Общността. Тревожно е положението на журналистите в страната, кандидатстваща за прием - Хърватия, която драматично се е смъкнала в класацията на "Репортери без граници".

Журналисти, които разкриват връзките между организираната престъпност и политиката там, стават обект на физическо насилие и са принудени да се страхуват за живота си. Турция също изпада в последната трета на класацията. Оспорваният член 301 от турския наказателен кодекс, отнасящ се до "обругаването на турската нация" от гледна точка на "Репортери без граници" слага намордник на печата. В Словакия пък бяха приети нови медийни закони, които дават правото на всекиго да поиска опровержение по медиите. Всеки политик, следователно може да поиска подобно опровержение, когато някоя критика не му изнася. Всичко това засилва самоцензурата.

Западна Европа обаче също не може да си позволи назидателност спрямо балканските или централноевропейските държави. Италия например, която е сред шестте страни - основателки на ЕС, получава също остри критики, защото премиерът Берлускони, който е сред най-могъщите медийни велможи в страната, постоянно притеснява критичния печат.

Berlusconi mit Miss Italien Gast in TV Talkshow
Силвио Берлускони - медийният велможаСнимка: picture-alliance / dpa

Членството в ЕС не е гаранция за свобода на медиите

Всичко казано дотук показва, че присъединяването към ЕС и перспективата за членство проправят пътя за множество реформи. Но членуването в общността само по себе си или пък либерализирането на медийните пазари все още не представлява гаранция за истинска свобода на печата.

Това се отнася в особена степен за страните от Централна и Югоизточна Европа, които са склонни да поизоставят реформаторския си устрем, особено когато не са поставени под натиск. Това говори много лошо за свободата на печата в тези страни .