Имат ли бъдеще източноевропейските науки в Германия

- днес те са сред най-застрашените от съкращения хуманитарни науки в германските университети. Трудното положение, в което изпаднаха науките за Източна Европа, се дължи отчасти на това, че през 90-те години те се оказаха в сложен процес на преориентация. По време на Студената война техният предмет беше политически дефиниран: те се занимаваха с историята, политиката, икономиката и правото на източноевропейските комунистически страни; единственото изключение беше славистиката, при която – както при всички филологии – основният критерий е езикът. След края на съветската система учените-специалисти по Източна Европа се видяха изправени пред въпроса какъв ще бъде оттук нататък предметът на тяхната работа. Ясна, безспорна дефиниция на тяхната дейност няма; още повече, че с края на комунизма отпадна и методическото основание за събирането в една специалност на такива различни страни и региони като Прибалтика и Балканите, Полша и руският Далечен изток.

Така на страниците на реномираното списание “Остойропа” (Източна Европа) се развихри на моменти бурен дебат за правото на съществуване на собствената специалност. Предимно по-младите учени бяха на мнение, че по време на своето политически специално положение източноевропейските науки са изостанали от методическите и теоретическите развития в отделните специализирани направления и са се превърнали просто в описателна специалност за страните от Източна Европа. Заниманията с прехода от диктатура към демокрация, от планово към пазарно стопанство и изграждането на нови демократически структури откриха временно нови полета за дейност, но въпросът за съществуването на източноевропейските науки не намери отговор.

Впрочем примерът със славистиката показва, че трудностите не произтичат на първо място от дебатите и новата ориентация през 90-те години. Въпреки че славистиката е дисциплината с най-ясно контуриран профил сред източноевропейските специалности, тъкмо тя е най-силно засегната от съкращения, включително закриване на институти. Тези съкращения от своя страна се отразяват неблагоприятно върху останалите източноевропейски предмети, които не предлагат езиково обучение на своите студенти.

Докато по време на Студената война учените-източноевропейсти – по политически причини - се радваха на по-голямо внимание от политиката, отколкото от обществеността, сега това съотношение се преобърна. При днешните условия на празни каси съществува реална опасност от затриването на една важна научна традиция. По този начин Германия губи достъп до специализирани знания, които са спешно необходими, тъй като през следващите години значението на източноевропейските страни, в и извън ЕС, ще се увеличи още повече.