1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Има ли свобода на словото в Германия?

5 декември 2005

В свободна, демократична държава като Германия не би трябвало да се задава въпроса: гарантирана ли е свободата на словото? Отговорът е следният: на теория да, но явно не и на практика. Неотдавна стана известно, че Федералната разузнавателна служба е шпионирала години наред журналисти, които по един или друг начин са имали достъп до вътрешни информации.

https://p.dw.com/p/AtE9
Снимка: dpa

Германският журналист Ерих Шмит-Енбом изпита на собствен гръб това, което винаги е смятал за немислимо: в продължение на най-малко три години – от 1993-та до 1996-та година той е бил следен от Федералната разузнавателна служба. Председателят на службата Аугуст Ханинг потвърди вече тази информация. Той призна дори, че ръководената от него служба е преглеждала дори през 2003-та година изхвърлени от въпросния журналист документи. Аугуст Ханинг се извини пред журналиста Шмит-Енбом за операцията, наричайки я противозаконна.

Шмит-Енбом попада в полезрението на Федералната разузнавателна служба чрез работата си върху книга, посветена на слабите места на организацията. В следствие на това службата прави опити да разкрие източниците на вътрешна информация, явно без да се съобразява със законите, които я задължават да работи единствено в чужбина. Федералната разузнавателна служба има право да участва във вътрешни операции, единствено когато е застрашена сигурността на Германия. Ето думите на председателя на службата Аугуст Ханинг по повод разкритията на журналиста Шмит-Енбом:

“Една от задачите на Федералната разузнавателна служба е да наблюдава, дали има изтичане на секретна информация. От това зависи успеха на работата ни. Естествено са налице и т. нар. сиви зони, които са, признавам, доста голям проблем.”

Този проблем стана явен не само чрез разкриването на операцията, насочена срещу журналиста Шмит-Енбом. По горе-долу същото време тази участ сполетява и редактор на германското седмично списание “Фокус”. Той също поставя в центъра на работата си вътрешната сигурност, поради което попада в полезрението на Федералната разузнавателна служба. Ханс Лайендекер, заместник-председател на германското журналистическо дружество, казва в тази връзка следното:

“Разузнавателните служби работят според принципа: разказва се само най-небоходимото. Тоест, не е задължително другите да са изцяло информирани за действията, които предприемам аз. Когато обаче въпросният човек е личност със слаб характер, леко луд, каквито явно са някои сътрудници на тайните служби, тогава се стига до ситуации като тази, която ни занимава в момента, ситуация, в която един такъв сътрудник си казва: защо пък да не шпионирам този журналист.”

“QC 30” е наименованието на отдела, шпионирал в продължение на години германските журналисти. И то без знанието на ръководството. Въпросният отдел наблюдавал дори известно време реномирания германски журналист Лайендекер, който през 1995-та година разкрива заедно със свой колега от седмичното списание Шпигел скандална сделка с плутоний. Журналистическите разследвания доказват, че Федералната разузнавателна служба е инсценирала успешното предотвратяване на нелегалната сделка, за да спаси репутацията си. Чрез разкритията си Лайендекер попада в полезрението на Федералната криминална служба, която шпионирайки него се надява да разкрие източниците му на информация.

“В нашата гилдия има колеги, които всъщност не са никакви колеги”, казва Лайендекер. “Става дума за журналисти, които работят за тайните служби. На такива хора би трябвало да им се забрани да упражнват професията си. Аз лично ненавиждам тези колеги, същевременно обаче осъзнавам, че те са част от цялото.”

Председателят на Федералната разузнавателна служба Аугуст Хенинг поднесе официално извиненията си на всички засегнати от противозаконния шпионаж германски журналисти. Професионалното дружество на журналистите в Германия очаква обаче не само извинения, но и действия, спомагащи за пълното разясняване на обстоятелствата около аферата. Председателят на дружеството Михаел Конкен е на мнение, че именно това не е в интерес на Федералната разузнавателна служба.

“Мисля, че службата разглежда случая просто като нелепа грешка, достигнала случайно обществеността. Такива случаи са според мен обаче доказателство за това, че далеч не са единствените. Убеден съм също, че в аферата е замесена не само Федералната разузнавателна служба, но и канцлерството. Именно поради тази причина в момента се прави всичко възможно за забулване на случая. Това ме кара да се чувствам длъжен да дълбая колкото е възможно по-дълбоко.”