Индонезия и бедствието

Индонезия пострада най-много от чудовищната приливна вълна. Нещо повече: бедствието се стовари върху един регион, в който от десетилетия бушува гражданска война и където от миналата година е в сила военното право.

Тази изходна ситуация затруднява работата на международните помощни организации. В повечето страни, ударени от цунами, съществуват местни организации, които работят съвместно с международните помагачи и организират логистиката на място. В провинция Ачех няма такова нещо. Единствената функционираща организация там е индонезийската армия: от 1976 в провинцията бушува гражданска война между правителствената войска и движението за независимост Свободен Ачех, жертва на която досега са станали 12 хиляди души.

За новия президент положението е много деликатно. Откакто е дошъл на власт Юдхойоно не спира да уверява, че иска решение на конфликта в Ачех по пътя на преговорите, а не със сила. Но както изглежда въпреки президентския призив за прекратяване на огъня и въпреки бедствието действията на армията срещу бунтовниците в провинцията продължават.

След 30 години диктатура военните все още са основна политическа величина в Индонезия. Именно на този фон президентът взе най-доброто възможно решение: той отмени военното положение, отвори границите към Ачех, предоставяйки на помощните организации неограничен достъп до всички части на региона. По този начин конфликтът получи онова, което най-много му липсваше прези всички тези години - публичност. Това ще върже ръцете както на бунтовниците, така и на военните - докато Юдхойоно възстанови първенството на политиката.

А как могат да се преодолеят щетите от природното бедствие? Да се вярва, че това е възможно в краткосрочна перспектива е просто безумно. Цунами показа, че има граници на възможностите да се помогне на пострадалите. На Индонезия не би й помогнало и наличието на система за ранно предупреждение. Огромната вълна се изля само минути след трусовете и никакви предохранителни мерки не биха могли да осуетят това.

Предстоят години на възстановителни работи. Борещата се за независимост провинция Ачех ще трябва да разбере, че не е в състояние да оцелее сама. Ако в края на катастрофата бъде намерено политическо решение на конфликта, ако оцелялото население усети принадлежността си към многонационалната държава Индонезия и ако милионите от чуждестранната помощ спрат да изчезват в джобовете на местни корумпирани политици - тогава ще може да се каже, че президентът Юдхойоно е свършил добра работа.