Интелектуалци и морал

Има различни иронични студии по този въпрос, писани от световни автори. Най-общо под интелектуалец се разбира човек, обикновено с хуманитарна професия, който се появява често в медиите и взема най-често морална позиция по всички обществени въпроси. От АЕЦ „Козлодуй” до концесията за злато и от баташкото клане до местните избори. Това е привилегия, която не се дава всекиму. Най-често интелектуалците сами се провъзгласяват за такива и с помощта на близки отношения с главни редактори на водещи медии постепенно се утвърждават чрез често присъствие в публичния живот.

За интелектуалец се води например Вежди Рашидов, който дълго време беше на издръжка на убития Илия Павлов, което обаче не му пречи да дава морални оценки на политици, да отсъжда кое е добро и кое зло в публичния живот и да се произнася по всякакъв вид въпроси. Няма да изброявам всички имена на дежурните български интелектуалци, но ще спра вниманието ви върху един конкретен пример, който е показателен за тази категория.

Напоследък се разгоря скандалът около театър „София” заради намалените му субсидии. Директорката Доротея Тончева и съпругът й Стефан Цанев, драматург в същия театър, нададоха вой, че общината иска да го унищожи. Общинските съветници им отвърнаха с факти, от които става ясно, че театърът е стопанисван зле и че при това стопанисване дори често е нарушаван законът. Като пример общинарите посочиха паркинга пред театъра, който, без тяхно разрешение, е бил отдаден за ползване на частна фирма при изгодни за фирмата условия и неизгодни за театъра такива. Освен това стана ясно, че театър „София” разполага с огромен административен щат, по-голям от този на Народния театър, но за сметка на това не се радва на особено многобройна публика. Всеобщо е мнението сред познавачите на това изкуство в София, че театърът, в миналото легенда, днес е една от най-слабите софийски сцени.

Може би нямаше да се спирам на този случай, ако Стефан Цанев не се беше опитал да се институционализира в нещо като обществена съвест на народа. При това с неприлични обръщания на политическите възгледи, които могат да бъдат забелязани с просто око, ако се прочетат старите вестници.

Когато СДС спечели изборите през 1997 г., той беше върл седесар. Когато управлението започна да запада, той стана критичен автор на плитки публицистични антрефилета във в. „Труд”. След това, разбира се, с оптимизъм посрещна идването на царя и даже си позволи да му дава съвети от страниците на същия вестник. След това написа „Царят е гол”. Докато СДС беше на власт, негов пръв приятел беше Богомил Бонев. Преди няколко седмици, на представянето на последната книга на Цанев, пръв сред поканените бе вътрешният министър Румен Петков. В интервю по повод на тази премиера Стефан Цанев говори за разочарованието си от корупцията на синия елит. Нахалството му обаче достигна изумителни висоти, когато Цанев включи и Стефан Софиянски сред личните си разочарования. Истината е, че благодарение на Софиянски жената на Стефан Цанев Доротея Тончева е директорка на театър „София” от десетина години насам. Докато Софиянски беше кмет, театралната двойка често парадираше със семейната им близост. Днес понеже той не е власт и трябва да се ухажва друг благодетел, бившият столичен кмет изведнъж се оказа от страната на лошите.

Да не говорим, че е грозен сам по себе си факта на тази семейственост в управлението на общинския театър. Стефан Цанев е драматург в театъра на жена си и освен заплата взема пари от авторски права за поставянето на негови пиеси. Те, разбира се, се поставят предимно в театър „София”, нищо че неговата публика от сезон на сезон става все по-малко и по-малко. Този семеен уют, както казахме, бе поддържан с политически протекции, а когато най-накрая общинарите потърсиха сметка за безобразията, вършени от двамата, им бе отвърнато с оглушителен вой „Убиват културата на България!”.

Нещо повече. Изведнъж театралното семейство обяви, че е намерило щедър благодетел за споменатата култура. Разбирайте частния им семеен интерес. Щедрият меценат се оказа не друг, а бившата барета Алексей Петров, който преди няколко години оцеля по чудо след гангстерска престрелка в центъра на София. Оказа се, че безкомпромисният изобличител на чуждите грехове, духовният борец срещу корупцията и принципният стожер на българската съвест взема пари от мутри, без окото му да мигне. Това, което изумява в поведението на тези хора и близките им по манталитет дежурни интелектуалци, за които вече стана дума, е безграничният размер на тяхното нахалство. Те не се стесняват да се бутат под прожекторите на медиите и да узурпират мястото на обществени съдници, място, впрочем, от което България няма никакво нужда, нито което и да било нормално общество. Жалко е, че заради агресивността им се създава впечатление, че българската култура започва от тях и свършва с тях. Че тя не е нищо друго освен малък битов интерес, с който се изчерпва българският духовен живот.