Интервю на Нада Щайнман с историка професор Щефан Трьобст.

Въпр.: В България обвиняват президента Първанов, че е се е опитал да докаже историческата принадлежност на Македония към България. Каква е всъщност ролята му в този процес?

Трьобст:

“Не смятам, че го обвиняват за това, а тъкмо обратното, хвалят го за този му принос. Онова, за което го обвиняват е, че като историк в Института по история на БКП към ЦК на БКП очевидно е работил заедно с Държавна сигурност, която на свой ред, както знаем днес, си е сътрудничела и с групи в изгнание, които са имали съвсем друга идеологическа насоченост – не комунситческа, а по-скоро дясноекстремистка. Очевидно, от гледна точка на българската държавна сигурност и от гледна точка на повечето български историци не е било много важно, каква е политическата ориентация на емигрантите – дали лява или дясна. Решаващото е било, дали с оглед на македонския въпрос те са подкрепяли българската позиция или югославско-македонското разбиране. Виждаме също, че Държавна сигурност и косвено Първанов са си сътрудничели с дясноекстремистки групи в Белгия – конкретно с Македонското другжество “Тодор Александров” в Брюксел.

Въпр. : Към тази книга Вие сте писали предговор. Знаехте ли за изследванията на Първанов по онова време?

Трьобст :

“Първанов по онова време беше историк в служба на БКП и се занимаваше основно с македонския въпрос и по конкретно с поведението на българската социалдемокрация и най-вече на ръководителя и Димитър Благоев по македонския въпрос. Това не е тайна и можеше да се прочете по онова време в повечето научни исторически списания. Доколкото си спомням, той заемаше относително умерени позиции по македонския въпрос – т.е. той не беше екстремист или-както казвахме тогава великобългарски шовинист, макар че категорично отхвърляше съществуването на македонска нация и език. Книгата, за която става дума сега – е биография на един македоноец от Битоля на име Габеров, написана от внука му Методи Димов – това е председателя на дружеството Тодор Александров в Белгия. В съдържателно отношение книгата е много интересна. Авторът се свърза с мене през 1990 година и ме поп ита, дали не бих написал предговор към нея. Това много ме изненада, защото авторът – Методи Димов - както вече казах, в политическо отношение заемаше доста десни позициии и по онова време защитаваше категорично българските разбирания, които аз не споделях. Въпреки това аз се съграсих да напиша предговора, но при условие, че той не бъде цензуриран. За съжаление това по-късно не беше спазено, така че книгата излезе с предговор от мене, но той не отговаряше на оргиналния текст в някои точки.”

Въпр. : През 1991 година беше основана македонската държава. Смятате ли, че дискусията по това, дали има македонска нация и език вече е прикилючила веднъж за винаги?

Трьобст:

“Що се отнася до вътрешната политика на съседните държави, “македонският въпрос” със сигурност ще продължи да съществува още едно-две поколения, но в международен план мисля, че той вече не играе съществена роля. Решаващото е, че фактът за съществуването на макоденската държава междувременно се възприема и от съседни държави като Гърция, в които навремето се разрази истинска истерия на политическата класа по повод македонската нация. По подобен начин стоят нещата в България. Всеки българин ще ви каже и сега, че няма македонци, и чевсъщност били българи, но това е по-скоро емоционална реакция по навик, която няма нищо общо с реалността. Аз всеки път им казвам, идете в Македония и се огледайте или по-скоро ослушайте, дали в Битоля и Охрид, за където се твърди, че се говорело на чист български, дали ще можете да разберете разговорите на хората.Повечето българи обикновенно признават, че всъщност имат проблеми, когато им се налага да пазаруват в Битоля и Охрид и че нещата междувременно са се променили. Вторият аспект е перспективата за европейско членство. Вярно е ,че тя няма да се реализира след седмици или месеци, но за Македония тази перспектива е съвсем ясно забележима. За съседните държави – членки на ЕС - Гърция и България - това ще означава, че те трябва да свикнат с новата за тях ситуация. Това ще означава, че онези македонци, които досега не можеха да влизат безпрепятствено в Гърция, по-късно – вече с европейски паспорт ще могат без проблем да пътуват до там. Това ще са значителни промени. Мисля, че европейската перспектива ще окаже голямо влияние над албанско-македонското население с оглед на това, че Македония е консолидирана държава с европейска перспектива, докато протекторатът Косово продължава да е нестабилен във всяко отношение и без всякакъв шанс за членство в ЕС. Тази разлика ще играе голяма роля в определянето на личните перспективи за бъдещето на гражданите в региона.”

Въпр. : Наистина ли Македония е толкова стабилна държава?

Трьобст:

“В момента тя принципно не се поставя под въпрос. Това вече не е временно състояние на нешата. Дори бих отишъл и по-далеч , като кажа, че кризата от 2001 година демонстрира това,че македонската държава е значително по-стабилна, отколкото смятаха отвън и отколкото предполагаха непосредствените и съседи. По отношение на някои от тях се създаде впечатлението, че доста страни тайно четат молитви за влошаване на състоянието в Македония и че се надяват, Македония като самостоятелна държава да колабира и да се самовзриви вътрешно, след което съседите да получат възможност да се обслужат за сметка на нейната територия. Тези надежди не само, че не се реализираха, но и онези, които ги хранеха, бяха принудени да осъзнаят, че са били напълно нереалистични и да се съобразят със същестувавщите политически , национални, етнически, религиозни и други реалности. Мисля, че тези процеси са вече доста напреднали. “

Въпр.: Какви са обаче влиянията и последствията от неуреденото положение в Косово?

Трьобст:

“Подобно неуредено съседство винаги е неприятно и се отразява неблагоприятно,включително и по редица практически въпроси като уреждането на граничните пунктове и др. Но все пак Косово не е черна дупка или ничия земя. Докато там са представени международните институции на ООН и на ЕС, това ще увеличава положителното си влияние над Македония. Македония пък ще има възможност да се проявява като добър съсед на ЕС. В това отношение съм относително оптимистично настроен.”