Интервю с германския външен министър

Господин министър, налага ли се да се борите за постигане на парламентарно мнозинство за удължаване на мандата на Бундесвера в Афганистан?

“За разлика от много други страни с ангажимент в Афганистан за удължаването на германската мисия ние се нуждаем не само от подкрепа на обществото, но и от одобрението на германския парламент. Затова ние трябва да водим активна кампания, и съм убеден, че през есента ще имаме съответните решения.”

Много от вашите партийни приятели критикуват това, че водената от американците мисия в Афганистан става причина за избиването на цивилни хора. Не е ли по-добре за Германия да се оттегли от тази част от мисията?

“Знаете ли, дискусията за мандатите е важна,това не подлежи на съмнение, и ние през есента ще се произнесем със съответните критични забележки и самокритични оценки за това, в коя част от мандата на мисията е необходимо нашето присъствие и къде е необходимо да бъде продължен нашият ангажимент, къде се налагат промени. По-важното обаче е да видим, докъде сме стигнали с нашия ангажимент,у поет пред афганистанския народ. Ние не сме сами, ние поехме след атентатите от 2001 година ангажимента, заедно с други страни да сложим край на тази работилница за изковаване на терористични кадри. Друг наш ангажимент спрямо народа на Афганистан, който от 30 години страда от непрекъснати граждански войни, да е подпомогнем неговите усилия за възстановяване и развитие, за създаване на афганистански сили за сигурност, на полиция и армия, които да са в състояние сами да поемат отговорността за страната си. С други думи – ние изоставаме малко от обещанията си към Афганистан, затова трябва да увеличим усилията си в тази област. Напълно прав сте, ние трябва да се стремим, военното ни присъствие в страната да не бъде възприемано като някаква форма на окупация. Трябва да се стремим също така да избягваме цивилните жертви. И аз съм с впечатлението, че войниците от Бундесвера, но и от другите контингенти, полагат такива усилия много интензивно. Въз основа на посещенията ми в Афганистан знам със сигурност, че местните хора ценят много високо присъствието на германските войници, и че те са убедени, че все още имат нужда от това чуждо военно присъствие, вкл. за изпълнение на цивилни задачи в процеса на възстановяване на страната.”

Водещият германски офицер в Афганистан настоява за повече войници за да не бъде допуснато, талибаните да спечелят тази война. Какво мислите по този въпрос? Съществува ли опасност Западът да се провали в Афганистан?

“Естествено, не можем да изключим априори възможността за провал в Афганистан, и не само в Афганистан, но и където и да било по света. Затова и ние поемаме риск в тази мисия. Но противно на информациите от последните дни, дори и в традиционно нестабилните и опасни южни райони на страната през последните месеци има значително подобрение на обстановката. Военните, които са разположени на юг, успяха да предотвратят разгръщането на една широкомащабна пролетна офанзива на талибаните. Но ще ви кажа и това, че няма да успеем да решим сериозните проблеми в южните части на страната ако не успеем да въвлечем Афганистан и Пакистан в политически диалог за решаването на острите проблеми с осигуряването на контрола по общата им граница. Аз лично съм се уверявал, че обвиненията срещу Пакистан не винаги са достоверни, защото страната не е бездейна – тя е изпратила немалък брой свои войници в граничните райони, които полагат усилия за подобряване на положението.”

Афганистан и другите кризисни райони по света бяха и тема на срещата на върха на Г-8 в Хайлигендам. В моите очи участниците в тази среща не успяха да внесат повече яснота по въпроса за бъдещето на косово. Защо това не се получи? Къде се препънахте, или в кого се препънахте?

“Трябва да признаем, че сме все още много далеч от решаването на въпроса за бъдещия окончателен статут на провинцията, и че сме далеч дори и от едно сближаване на позициите в Съвета за сигурност на ООН. А това е изключително негативно развитие от европейска гледна точка. Ние се нуждаем от стабилност в района на Западните Балкани, а за това в обозримо време ще се нуждаем и от ясен политически и държавно-правен статут на Косово, колкото и сложен да е този въпрос. Аз се надявах, че след представянето на предложението на Марти Ахтисаари за ограничения суверенитет ще бъде отбелязан напредък в СС на ООН. Сега гледам с известна доза надежда към предстоящата на 2 и 3 юли среща в САЩ между президенти Путин и Буш. Надявам се, темата да не бъде изоставена. Надявам се още, че в основата на разговорите по този въпрос ще залегне разбирането, че повече не може да се отлага решаването на този проблем, в противен случай рискуваме да дадем път на едно таено недоволство, и най-вече в Косово, което ще бъде много трудно за овладяване.”