Интервю с д-р Хайнц Браам за президентските избори и политическата култура в България

Б. Узунова :

Германският политолог казва,че особено след първия тур, резултатите от президентския избор в България са били предизвестени. Без да е имало истинска изненада, според него, има и един момент, който е бил подценен от наблюдателите:

Браам:

“ Трябваше обаче да се очаква, че бившите комунисти, които и до днес остават верни на старото мислене, а такива има все още - няма да да отидат да гласуват. Вероятно е станало именно така.

Б. Узунова :

Според някои наблюдатели и медии, Първанов олицетворява европейското мислене и ориентация. Съгласни ли сте с подобна оценка ?

Браам:

“Мисля, че даже и човек да е привърженик на консервативните сили, трябва трезво да оцени качествата на Първанов. Той има нещо, което печели симпатиите на хората, нещо от чара на изрядния зет, за какъвто мечтаят редица майки. А с обичайната си усмивка, той успя да да изличи редица проблеми. Преди относително скоро време имаше някои странни изявления от него , че е писал писмо на Милошенич по времето на Косовската криза и военните действия, в което изрази солидарност с него. Дали това остаряло , социалистическо мислене е преодоляно, още не може да се каже. Но е нужно ,в бъдеще да се проявява известно внимание към България, сега, когато страната се ръководи от премиер – социалист и от президент, идващ от социалситическия лагер, Не е изключено, социалистите малко да надценят силите си и да направят грешки. Фактът, че беше уволнен журналиста Иво Инджев за нещо - както ми се струва - доста невинно, показва, че новото разположение на силите се демонстрира ненужно ясно.”

Б. Узунова :

В свой анализ за политическата култура давате доста унищожителна оценка за зрелостта на българското общество. Говорите за пресилени, нереалистични очаквания, за непознаване на същината на демокрацията. Силно забележима ли е тази незрялост все още?

Б. Узунова :

“Незрелостта все още е забележима, но това се отнася до почти всички страни в Източна Европа, които през 1989 година си върнаха свободата. Това отчасти не е и само тяхна вина. Тези страни разполагаха с малко политически опит – предимно от комунстическо време - и за тях е много сложно да си изградят рационален тип мислене. Българското общество вероятно също ще може да се поучи предимно от собствените си грешки. Онова, което се казва отвън, няма толкова голямо значение за българите. Дали г-н Пьотеринг е написал писмо, и какво е казал в него, по-скоро ще изпълни българите с вътрешно недоволство или просто няма да му обърнат внимание.”

Б. Узунова :

Д-р Браам, вие твърдите, че Западът не оценил правилно как функционира българското общество, как реагира и на натиск отвън. Постигна ли това общество повече зрялост или си остава капсулирано в себе си и нереалистично в оценките си, 16 години след демократичните промени?

Браам :

“Не, в никакъв случай, обществото не е изцяло нереалистично. При последните си посещения в България се запознах с много български интелектуалци, а и с други хора, включително и депутати, които притежават невероятно богати и точни оценки на механизмите на функциониране на западното общество, които имат солидни познания и за България и нейните слабости. Дори хора от сегашните управляващи кръгове съвсем ясно ми казваха: “ ние се нуждаем от мониторнига на ЕС – ние сами не сме способни да прокараме реформите, които трябва да извършим. Самият факт, че това се казва, и то без да се настоява за анонимност – това вече сочи, че се прави реална оценка на липсата на политическа зрялост. България е била прекълено дълго отрязана от Запада – за прекалено дълъг период тя не е виждала, какви грешки прави Западът , какви неуспехи стават и какви изводи са направени от тях. Затова не би било честно, България да се сравнява с с Германия или Великобритания., които имат дълга демократична традиция. Тя трябва да бъде сравнявана с другите източноевропейски страни, принадлежали към Източния блок.

Б. Узунова :

Какви опасности, крие ,според Вас Популизмът, който сега се забелязва в реформиращите се страни, включително и в България? Защо “месии” като Сидеров редовно се радват на успех?

Браам:

“Винаги има подобни течения, също и в Германия. Но те никога не са стигали до големи успехи. Имало ги е вДания, във Франция – Льо Пен или в Швейцария – Блоха и ще ги има и в бъдеще. Мисля, че Сидеров се възползва от неясното, глухо недоволство сред населението , и че инструментализира недоволството от ромите. В много региони съществува усещането, че може би под натиска на ЕС те получили някои предимства – както се твърди – пред останалите. Хората обаче не забелязват, че ромите си остават доста онеправдани в редица отношения.

В България хората - може би- прекалено силно се сравняват с благосъстоянието на Запада. Сега има възможност за свободни пътувания и хората виждат, какво има на Запад. Само че, онова, което сега се вижда в Германия ,Франция и Великобритания е възникнало за повече от 50 години след войната. И там нещата са изглеждали твърде различно преди няколко десетилетия. Нужно е дълго време, за да се достигне подобно блгосъстяние. Затова винаги има хора, които се изявяват като популисти. Преди това беше Жорж Ганчев. Мисля, че и Сидеров няма да може да се зъдължи прекалено дълго. По някое време той също ще трябва да слезе от сцената, след като е изчерпал потенциала си, но винаги ще има популистични изкушения. По-важно е мнозинството да остане демократично. Трябва да се каже, че големият брой на неучаствалите в изборите на двата тура на президентските избори, както и на изборите за кмет на София е опасен симптом.”

Според Д-р Брам може да се очаква, че самото членство на България в ЕС ще доведе до стабилизиране на обществото като цяло – също както преди е станало в страни като Португалия, Испания или Гърция. В същото време германският политолог отбелязва и едно основно различие между тези страни и България:

“Комунизмът – се е намесил по- силно в мисленето на хората в Източна Европа, той е причината за загнездването на трайни предразсъдъци и сред българите и поради това, преходът ще продължи по-дълго, също както и пренасочването на икономиката в друга посока. “