1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Информация за Азърбайджан по повод посещението на Йошка Фишер

21 април 2004

Германският външен министър Йошка Фишер вчера приключи двудневното си посещение в Афганистан и отпътува за Азърбайджан. В столицата Баку той беше посрещнат от президента Илхам Алиев. Габи Мюлер информира за държавата с най-големите нефтени залежи на Каспийско море:

https://p.dw.com/p/Ascz

Повече от половината територия на Азърбайджан е пакрита с високи планини. Бреговата линия на Каспийско море е 800 километра. Много народни песни разказват за красотата на страната в Южен Кавказ, посещавана от векове от кервани. В нея има 8 климатични пояса, но преди всичко огромни залежи от нефт и газ.

Също толкова богати като пейзажите тук могат да бъдат и хората, живеещи в Азърбайджан, ако не съществува малобройният елит, който има властта и управлява благоденствието. Господстващият клан се казва Алиев, който управлява от повече от 10 години, снабден с шроки правомощия.

От половин година президент е Илхам Алиев. Той е син на Хайдар Алиев, който ловко го настани на поста за свой приемник. От проведените след това избори през октомври 2003 година бившият нефтен директор излезе като победител със 70 процента от гласовете.

Опозиционните партии още преди изборите се оплакваха от липсата на справедливост, като например политика Гамбар Иса:

”Има информация затова, че властите са искали да влязат и завземат бюрото на моята партия, те вече бяха арестували няколко мои съпартийци.”

Международни наблюдатели критикуват нарушенията на изборите. След съобщението за резултатите в град Баку станаха вълнения. Новият президент обаче не можа дори да разбере, какво може да е погрешно в избирането му:

”Аз съм благодарен на тези, които на изборите гласуваха за мене. Така народът доказа мъдростта си, той гласува за мир, спокойствие, развитие, цивилизация.”

В чужбина, независимо дали на Запад или на Изток, се въздържат от критика. За СЩ страната е от стратегическо значение и руснаците също така имат търговски договор с бившата съветска република.

Само че Азърбайджан цели да стане независим и разширява производството си на нефт. В момента се изгражда 3 хиляди километров нефтопровод, който не минава през руска територия, а през Грузия за турското средиземноморско крайбрежие. Това е невероятна икономическа мощ. До 2010 година производството на нефт трябва да се увеличи десетократно.

АЗърбайджан значи има шансове за растеж и благоденствие. Към тях във всеки случай спада и разрешаване на проблемите на Армения. Съседната страна от повече от 10 години окупира района Нагорни Карабах, откъдето избягаха хиляди хора и до днес живеят при лоши условия в бежански лагери.