Иранските гвардейци на ислямската революция т.н. “паздарани”

С налагането на икономически санкции срещу елитния отряд “Ал Кудс” на иранските гвардейци на ислямската революция или “паздараните”, които са съставна част от иранската армия, Вашингтон иска да удари по един важен стожер на правителството в Техеран.

Със санкциите срещу “революционните гвардейци” за пръв път редовни въоръжени сили на дадена страна, попадат в списъка на организациите, които подкрепяли международния тероризъм. Паздараните в Иран представляват паралелна на редовните части войска. Числеността им е около 125 хиляди души, разпределени в сухопътни, военно-въздушни и военно-морски сили и оборудвани с най-съвременните оръжия като например ракетите с голям обсег на действие Шахаб 3.

Тази гвардия е сформирана още в 1979 г. т.е. в годината на ислямската революция, при това лично от аятолах Хомеини с идеята да представлява противотежест на все още съществуващата армия на шахиншаха. Аятолахът няма доверие на редонвната армия, тъй като голям брой от офицерите в нея са с военно образование, придобите в САЩ. Паздараните стартират като милиция, но още по време на войната между Иран и Ирак от 1980 до 1989 г. официално поемат командването. До ден днешен те се представят като “знаменосци на революцията” и разполагат със собствени тайни служби, затвори и военизирани части като бригадите “Ал Кудс”, действащи и извън пределите на страната. Съответно САЩ ги обвиняват във връзки с Хизболах в Ливан, Хамас в Палестина, бунтовниците в Ирак и даже с талибаните в Афганистан.

Паздараните са не само най-важните и най-строги пазители на реда в иран, то могат да се облегнат и на един вид “народна милиция”, т.н. “басиджи” с няколко милиона доброволци. Освен това те разполагат и с огромна икономическа мощ. Както се говори, те са в състояние да поемат доходонсни държавни поръчки, възлагани без конкурс – като например част от строежа по разшираването на метрото в Техеран и разработката на голямото нефтонаходище Парс юг.

За да бъде разбрана ролята на революционните гвардейци, помага един цитат от техния някогашен командир Мохсен Резай: “Ние не сме редовна армия, ние сме идеологическа бойна група”. Съответно те будят страх, но и уважение сред населението на Иран. Защото без техните самопожертвователни акции, Иран щеше да изгуби войната срещу Ирак.