1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Ирландското "не " не бива да ни обърква

19 юни 2008

Ирландското "Не" не бива да ни обърква, защото за пръв път имаме "европейска идея", която да замени остарялата реторика от основаването на ЕС - това твърди в резюме коментатор на седмичника "Ди Цайт".

https://p.dw.com/p/EMyI
"Не на Лисабон" - гласи този надпис в ДъблинСнимка: AP

На фона на някои многолюдни страни като Китай, Индия, САЩ, обединяваща се Европа с нейните 500 милиона граждани не е кой знае какъв колос, но все пак има необходимата величина, за да може да отстоява своите интереси - отбелязва авторът Ян Рос. Тъкмо това общо представителство - според него - е основанието за европейския проект в ерата на глобализацията. Защото всяка европейска нация по отделно на фона на споменатите вече страни представлява джудже каквото е например Люксембург или пък Ирландия. Мъчителен парадокс е - се казва по-нататък в статията, че ЕС не съумява да извлече ползи от действителната си историческа актуалност. Усещанията са, че онази Европа, която според мнозина е жизнено необходима, не е реално съществуващият ЕС и това е същинското измерение на сегашната криза.

Bundesrat stimmt EU-Vertrag von Lissabon zu
Бундесратът - горната камара на германския парламент ратифицира договора от Лисабон през месец май 2008 годинаСнимка: Picture-Alliance /dpa

Самовглъбяване или активно представително на интересите навън

За да излезе на висотата на времето, Европа ще трябва да преодолее прекаленото фиксиране над вътрешния си живот, както и над институционалния си и процедурен характер. Някои разпоредби в новия , междувременно поставен под въпрос, договор за реформи, биха били от полза, също както и внимателното разширяване на гласуванията с мнозинство и създаването на един президент, който да представлява общността на международно ниво. Би било обаче погрешно, ако ЕС в продължение на години се занимава с детайлите около този "конституционен проект". Задачите на Европа не се състоят в собственото и самоусъвършенстване, а са извън нея: в отношението към една все по-силно изявяваща се Русия, в енергийното снабдяване на континента, който не притежава собствени източници на петрол и газ, в съвместното съжителство с един ислямски съсед, който досами нас. Вътрешните реформи би трябвало да подобряват и деспособността на общността навън. Но това е малко съмнителна теория. Ако по времето на споровете около иракската война ЕС имаше общ външен министър и служба, както се предвижда в договора за реформи, това нямаше да доведе до никакъв успех, а конфликтът между враговете на Буш и приятелите на Буш въпреки това щеше да блокира всичко. Политическата воля е решаващият фактор за това, дали Европа е световна политическа сила или не, а не институционните правила.

Deutschland Polen Schengen Abbau der Grenze
Германия и Полша премахват граничния контрол по границата си като следствие от Източното разширяване на общносттаСнимка: AP

Отминалите модели нямат място в съвременния свят

Една плаха и тясна Европа, която се занимава със самата себе си, не е в състояние да постигне подобно нещо. Най-верующите европейски привърженици се надяват след ирландския референдум да се създаде нещо като европейско ядро - от страните основателки и държавите от Бенелюкс, което да се освободи от англосаксонските, скандинавски и централноевропейски колебливци и на всяка цена да се заеме със задълбочаването на интеграцията в общността. Това обаче би била една Европа от вчера, някаква носталгична крепост, сякаш никога не е имало източно разширяване. Великобритания, понякога и Полша и Балтийските страни могат да бъдат истинско дипломатическо мъчение , но опазил ни бог от от клаустрофобията и застоялият въздух на една малка Европа, в която континенталните социалкатолици си раздават помежду си Карлови награди.

Къде е Европа?

ЕС никога няма да "близко до гражданите", защото още по дефиниция той е доста далеч, и ли поне по-далеч отколкото са националните палламенти и правителства. Хората не са и толкова ограничени, че да трябва да им се обясняват най-баналните ползи от него - например ролята му на нещо окато помощна инстанция срещу високите цени на бензина, както предлагаше президентът Саркози. Европейците отлично разбират, че се нуждаят от Европа като самоопределение в световната политика, за да останат господари на съдбата си. ЕС обаче трябва да им обясни съвсем логично, че той е тази Европа.