Искането за арестуване на Омар ал Башир - символичен, но много важен акт

Главният прокурор на Международния наказателен съд в Хага Луис Морено-Окампо се осмели да поиска немислимото - заповед за арест на суданския президент Омар ал Башир. Аргументацията му - геноцид в кризисната суданска провинция Дарфур, отговорността за който носи не друг, а самият судански президент. Окампо твърди освен това, че разполага с

доказателства, които уличават Башир във военни престъпления и престъпления срещу човечеството

Макар и смело, искането на Окампо надали ще има желания ефект. Както пролича не веднъж през последните няколко години, да се окаже натиск върху режима в Хартум, е трудно осъществима задача. Въпреки това стъпката, направена от Окампо е важна най-малкото заради въздействието й, заради символичната й стойност. Поведението на световната общност спрямо режима в Судан е неразбираемо с оглед на факта, че геноцидът, на който е подложено населението в Дарфур, е вече години наред една от най-потресаващите теми в световните новини. Явно обаче кадрите от Дарфур не са достатъчно потресаващи, щом мерките срещу режима в Хартум остават без последствия.

Всички досегашни опити да се сложи край на безмилостното избиване на невинни хора са безрезултатни

Всяко предложение за разрешаване на конфликта в Дарфур се посреща от авторитарния судански президент с презрително незачитане. Страните-членки на ООН не съумяха да се обединят около идеята за налагане на икономически санкции, а китайците дори не се съобразяват с оръжейното ембарго и снабдяват усърдно Судан с военна техника и инструктори.

За да направи възможна миротворческата мисия в Судан, в която участват войници на ООН и на Африканския Съюз, генералният секретар на световната организация Бан Ки-Мун бе принуден да се моли на съответните страни. Въпреки усилията му, резултатът е печален - в Дарфур са разположени по-малко от една трета от първоначално предвидените 26 000 войници на ООН и на Африканския Съюз. Да не говорим за това, че сините каски са лишени от правото да разоръжават суданските бунтовници. Или с други думи: всичко това са безпомощни, напразни опити, които и пет години след началото на конфликта в Дарфур не допринасят с нищо за успокояване на положението.

Искането на Окампо за арестуване на суданския президент е забележително и по една друга причина.

За пръв път от основаването си преди 10 години Международният наказателен съд в Хага внася обвинителен акт срещу държавен глава, който е все още на поста си

А това означава, че и най-високопоставените представители на една държава не са принципно защитени от наказателно преследване, в случай че им бъде доказано нарушаване на човешки права.

Доколко искането на Окампо ще промени суданската действителност, ще се решава тепърва. Вече е ясно обаче, че ако въобще настъпят, промените няма да са съществени, най-малкото поради факта, че Судан не признава Международния наказателен съд, и че Африканският Сэюз отправи вече предупреждение за непредвидимите последици от евентуален процес срещу Башир. А и да не забравяме, че играчи като Китай надали ще се откажат тъй-лесно от печелившия бизнес със Судан.