Испания обезщетява собствениците на земи край морето

Бетонните грамади по крайбрежната улица на Аликанте са всичко друго освен красиви. Всеки блок има по 20-ина етажа, между тях – полуразрушен басеин, няколко тенискорта.

Премълчаване и невежество

Разстоянието до морето е 80 метра, т.е. в нарушение на приетия през 1988 закон. Кармен дел Амо не била съвсем наясно с изискванията, когато заедно с мъжа си купува жилището през 2004.

“Само след няколко месеца една съседка ни обясни, че блокът се намира в 100-метровата зона. Не го пишеше в договора, нотариусът не ни каза нищо. Сега жилището е непродаваемо, респективно – нищо не струва. Продадох къщата си в Мадрид, за да дойда тук. И изгубих всичко.”

Последните 100 метра до плажа трябва непременно да бъдат обществено достъпни. Хотелите, жилищата или баровете са забранени. Дълго време това изискване не се съблюдаваше, но сега под ударите на закона попадат дори и собственици, издигнали сградите си преди влизането му в сила.

Засегнатите са около 45 хиляди души

Сред тях е и 80-годишният Клаус Йегер: "Купих си апартамента през 1979. И не могат да си представя как даден закон може да има обратна сила. Когато си купих жилището, изобщо не ставаше и дума за незаконни строителства в близост до морето.»

Законът е утвърден от испанския Конституционен съд. В Испания така нареченият обществен интерес има превъзходство пред частната собственост", обяснява Кармен дел Амо.

Ако например трябва да се пожертва нечия частна собственост заради изграждането на ново жп-линия, собственикът ще бъде обезщетен. В случаите с градежите по крайбрежието се гарантира правото на живеене в продължение на 60 години. Затова сега ощетените собственици търсят съдействието на Европейския парламент.

Самите власти игнорират закона, но потърпевши са хората

Шведката Кристина Кнутсон, чийто баща се заселва в Аликанте през 1973-та, обяснява: "Законът не е лош, идеята е добра – да се защитава брега. Но това важи само тогава, когато е изгодно на политиците. От 1988-ма насам не е трябвало да се строи по крайбрежието, а въпреки това предприемачи, собственици и подкупни политици изобщо не са се притеснявали. В нашия случай законът важи с обратна сила, което ми е непонятно.”

И действително – властите игнорират закона в продължение на години, едва от 2004-та насам започва стриктното спазване. Това е повод за задоволство у природозащитника Миньо Лопес. Но и той изтъква, че собствениците на жилища, построени пред 1988-ма, трябва да бъдат обезщетени. Освен това Миньо Лопес настоява за стриктното спазване на закона:

"Тук на плажа на Ла Албуферета е планирано изграждането на ново яхтено пристанище. Не е голямо, но ще трябва да се направят както вълнолом, така и шосета до пристанището. Подобни пристанища се планират навсякъде в региона, а това също е нарушение на закона.”