Истинските победители не изглеждат така

Първичните избори в САЩ са дълга и сложна процедура. Но ето, че и двата лагера вече могат да се похвалят със свои президентски кандидати: Хилари Клинтън ще се състезава с Доналд Тръмп за правото да влезе в Белия дом. И обратното. Истинските победители обаче, които са успели да спечелят убедително и безусловно подкрепата на своите партии, изглеждат по друг начин. Не като Клинтън и Тръмп.

Всъщност проблемите на двамата кандидати едва ли биха могли да бъдат по-различни. Най-големият противник на републиканския кандидат Доналд Тръмп е всъщност самият той: Доналд Тръмп - един застаряващ богаташ, изпълнен с омраза, избухлив и самовлюбен, който с тези си качества вече успя да си спечели много врагове сред републиканците и който ще продължи да печели и нови такива.

Първата жена, номинирана за президент

Хилари Клинтън пък трябва да се бори най-малко на два фронта. Тя допусна много грешки през годините, в които заемаше различни политически постове, и също може да се "похвали" с немалко врагове. Същевременно след обявяването на номинацията ѝ демократката може да очаква и много удари от лично естество. Бърни Сандърс успя да се превърне в сериозно изпитание и предизвикателство за нея - до степен, каквато никой не очакваше. Със своите пламенни, революционни речи 74-годишният Сандърс направи 68-годишната си съперничка Клинтън да изглежда не само като възрастна жена, но и преди всичко като жена с власт, която се бори за запазване на системата, на която тя дължи своята власт и богатство. Неговата революционна лирика се хареса най-вече на младите американци, които си имат съвсем реални грижи - например тази да връщат кредитите, които са взели, за да завършат образованието си, и които повярваха, че е възможно да избухне революция, която не би застрашила собствения им комфорт.

В същото време Бърни Сандърс вкара в предизборната кампания и много важни теми - като тази за социалната справедливост, която вероятно иначе изобщо нямаше да бъде засегната. И това е негова лична заслуга. Но това се оказа недостатъчно. В крайна сметка неговите привърженици - тези ангажирани, млади хора - са истинските губещи, защото не Сандърс, а Клинтън събра необходимите гласове за спечелване на президентската номинация на демократите. И то благодарение на една шепа богати "суперделегати".

Какво конкретно означава това за Хилари Клинтън - първата жена в историята на САЩ, печелеща номинация за президент? Това е напълно нова територия за нея. Защото независимо, че в миналото тя вече се е борила за тази номинация, тя никога не е била "предпочитаната кандидатка".

Дали тя ще съумее да се поучи от миналото си? Например като се откаже от напълно предвидимите клишета, които използва, и започне да говори и да се държи така, както го прави, когато се чувства сигурна? Дали Хилари ще събере куража да си признае допуснатите грешки и да блесне като човек, на когото другите вярват, защото го смятат за честен?

Какво искат избирателите?

В тази изборна кампания видяхме много популизъм. Чухме и много неаргументирани обещания. И ако Хилари Клинтън иска да влезе в Белия дом след първия тъмнокож президент в историята на САЩ, тя трябва да открие средство, с което да обезоръжава противниците си. Тя притежава аналитичните способности за това. Остава ѝ да се справи и емоционално с тази задача. Но Клинтън трябва да демонстрира естествени, а не заучени емоции.

Защото на тези избори в САЩ става въпрос точно за това: американските избиратели искат всичко да е истинско, неподправено. И това за тях е по-важно от всякакви предизборни програми и концепции за управление.