Историята на германския “Тагесцайтунг”.

Истинско чудо е, че този всекидневник в малък формат, “Тагесцайтунг”, съкратено ТАЦ се появява за пръв път с един брой през септември 1978 г. и започва да излиза редовно всеки ден от април 1979 г. Успява да преодолее всички кризи и да се задържи до ден-днешен.

“През есента на 1977 г., т.е. преди 30 години, в условията на терора на фракция “Червена армия” и след отвличането на Мартин Шлайер във Федералната република се налага тенденцията пред обществеността да се премълчават определени факти, печатът – повече или по-малко си налага доброволна автоцензура и просто не информира за някои неща. Левите, които се числят към спектъра от симпатизанти на фракцията, имат чувството, че гласът им вече не се чува в медийния пейзаж. Имат чувството, че ги смятат за престъпници, че ги преследват, наблюдават и за това печатът не информира.

Между 1997 и 1998 г. Йорг Магенау е редактор в ТАЦ и се числи към по-младите, които използват вестника като трамплин за кариерата си. Това определя и гледната точка на историята, която той е публикувал за вестника. От самото начало ТАЦ се смята за идеалистично, идеологизирано издание, твърди Магенау.

“Опитвам се да опиша процеса на развитието на вестника, неговото доближаване до гражданството, чиито начени се забелязват още при основаването на изданието. Като казвам “гражданството” имам предвид един вид алтернативното гражданство, което според мен започва да се развива във Федералната република през 70-те години. Тац отразява историята на развитието на това алтернативно гражданство. Така че това е не само история на вестника, а и история на средата, която през изтеклите 30 години обхваща ляво-алтернативната история на Федералната република.”

В много области Тац е авангардно издание. На практика вестникът не само подготвя бъдещити журналистически кадри на републиката, той е и първият германски вестник, подготвян чрез компютър. Той е първият всекидневник, който има своя страница, посветена на околната страна и по такъв начин поощрява екологичното мислене, Тац се насочва към интернет преди всички други германски вестници. Внася хумор в германския вестникарски пейзаж, изданието е забавно и иронично. Истеблишментът дълги години си остава нещо ужасно за читателите на Тац. Тац защитава другата страна.

“Трябваше му доста време, за да избистри отношението си към Федералната република и това проличава във факта, че наистина от самото начало вестникът разполага с кореспонденти в чужбина, но едва четири години след основаването му ангажира и кореспондент в тогавашната столица Бон. Защото този парламентаризъм, тази партийна система, държавата изобщо се разглеждат по-скоро като нещо враждебно. Както да речем в буржоазното семейство бащата е авторитарната фигура, от която децата се отвръщат, вместо да дискутират с него.

Тац има около 60 хиляди постоянни читатели – в годините на създаването си, както и днес. Само че днес вестникът е финансово по-добре осигурен, отколкото преди. И тъй като в него не се печатат реклами и обяви, Тац успя да преодолее кризата в бранша по-добре от други издания. Йорг Магенау представя в книгата си своята история на Тац. Езикът му понякога е скован, анализите са задълбочени и научни. Книгата предлага на читателя не просто историята на един вестник, а студия за средите на левите в Германия през 70-те години на миналия век.