Италианският премиер и опозицията

Правителствената криза показа, че нещата, които спояват лявоцентристката коалиция, са твърде малко. Дали става дума за мисията в Афганистан или за отношенията с Америка, за намаляването на държавния дълг, реформата на пенсионното дело или хомосексуалния брак – левият съюз говори на различни езици. Липсва обща перспектива, виждане за посоката, в която левицата иска да води Италия. Затова Проди трудно ще убеди сънародниците си да си плащат честно данъците и да работят по-сериозно.

При това положение правителството се оказва в перманентно състояние на извънредно положение. Проди е принуден да продължи да плаши коалиционерите си, че при следващия бунт ще взриви целия съюз. В същото време той периодически зависи от помощта на опозицията и това го прави податлив на изнудване – за голяма радост на опозиционния лидер Берлускони.

Така например мнозина се питат защо най-сетне кабинетът не изпълни обещанието си да лиши Берлускони от доминиращата му позиция на телевизионния пазар. Отговорът: Проди е твърде слаб за това. Някои дори подозират, че има мълчаливо споразумение между водача на опозицията и премиера – Берлускони ще запази предавателите си, а Проди ще може да управлява още малко. Това може да е пресилено, но е очевидно, че туй правителство не може да оцелее със собствени сили. Една голяма индустриална страна като Италия обаче не може да се управлява, камо ли да се реформира по такъв начин.

Започналото през 90-те години въвеждане на двублокова система по английско подобие, при която левицата и десницата се редуват на власт, се провали. Политиката се зарази отново от идеологически бяс. Възникнаха два навън агресивни, а вътрешно разединени блока. Двуполюсната система е подходяща може би за страни с развито държавно съзнание. Италия не е такава страна, затова за нея би бил по-уместен германският модел, който е по-гъвкав: парламентарна бариера и коалиции през центъра.

В Италия оживено се дискутира по този въпрос, но не се прави нищо. Проди и Берлускони знаят, че поляризацията им помага да оцелеят като водачи на левите и десните. Те се нуждаят един от друг – като образа на врага, необходим за потягане на собствените редове.