И в бляскавия Хамбург има бедност

Атмо деца

Десетки деца прекарват деня с на площадката за игри на протестантската детска градина в Щайлсхооп. 70% от децата имат родители – чужденци. Преди 15 години това не беше проблем – казва ръководителката на детската градина Вилтруд Волтер. Мюсюлманите по онова време бяха мнтого открити, днес възпитателките се нуждаят от помощ за да намерят достъп до майките-мюсюлманки. Вилтруд Волтер от 30 години насам живее в квартала и смята, че в последно време много неща са се променили:

“Бедността се увеличи, много от родителите не си дояждат, същото се отнася и до децата. Те не могат да си позволят да купуват подаръци за рожденни дни или други празници. Родители без работа, които получават намалените ставки по “Харц-4” трудно се справят с новата ситуация. Внезапно те осъзнават, че разходи, които преди са били поемани от социалните служби, вече трябва да се плащат от самите тях – като например нова паерална машина или други електроуреди. Те купуват нещо на кредит, после не успяват да издължават месечните вноски и стават длъжници. “

Според ръководителката на детската градина е нужно, градските власти да предлагат повече консултации за безработни и хора, които имат високи дългове, на които да им се дават съвети, как да излязат от затрудненото си положение. Кристияне Греве от 10 години живее в хамбурския квартал Стайлсхооп. Тя е майка на три деца и смята, че няма достатъчно възможности, как младите хора в града смислено да прекарват свободното си време. Тя казва:

“Мисля, че за онези младежи, които по цели дни висят по улиците и се чудят с какво да се занимават, трябва да бъде създадена някаква институция, която да им предлага някакво смислено занимание – например възможност да играят тенис на маса или нещо от този сорт.”

Подобно е мнението и на Дуня Хайдер. 37 годишната жена е израснала в квартал Щайлсхооп. Тя има три деца и ги отглежда сама, без мъж. Финансовото и положение не е никак розово. Дуня Хайдер получава станалите така известни заплати от по едно евро. За себе си и децата си тя не вижда никаква перспектива в квартала и смята да го напусне, колкото се може по-бързо:

“Тук няма нищо, абсолютно нищо. Детските площадки са мизерни, няма никакви условия за отглеждане на деца, местата в детските гради и не достигат, а наемите са прекалено високи.”

Към всичко това се добавят страховете от младежките банди. Вечер много от жителите на Щайлсхооп не обичат да излизат сами навън. Близо 20 000 души живеят в квартала, наричан от някои – гето. Самите ме жители имат различни мнения:

-Вярно, тук нещата вървят зле. Стените на къщите са омазани с надписи, мръсно е.

-Мисля, че нещата не са все още много лоши, но тенденцията върви натам.

-Преди често наричаха квартала гето, защото тук нмаше никакви дървета. Днес обаче – не бих използвал това обозначение. Има и доста по-лоши квартали в Хамбург.