Коментар на Михаел Книге:
Дори президентът на най-могъщата страна в света не е в състояние да прави, каквото си поиска. На Доналд Тръмп му се наложи да научи този урок по доста болезнен начин. Всъщност той имаше достатъчно възможности да разбере, че не е всемогъщ, но така и не успя правилно да разтълкува сигналите, които идваха от тайните служби, външното и правосъдното министерство, както и от други държавни служби, които открито застанаха срещу различни президентски укази. Вярно е, че някои от въпросните държавни служители са членове на Демократическата партия и е възможно да са били водени от партийно-политически интереси, но това далеч не се отнася до всички. Повечето служители в различните американски институции отдавна са свикнали да работят с различни по цвят правителства – с тези на демократите, но и на републиканците.
Сигналите, които Тръмп не успя да долови
Всеки президент, който има известен управленски опит, неминуемо би успял да разтълкувал въпросните сигнали. Тръмп обаче няма никакъв политически опит и затова беше безкрайно изненадан, когато съдилищата в няколко американски щати обявиха небрежно подготвения и набързо прокаран декрет за невалиден. А когато и един федерален съд го отхвърли, той стана невалиден за цялата страна. След подадената от правителството жалба, въпросът се разглежда пред Апелативния съд. По всичко личи, че Тръмп ще трябва да се подготви за дълъг и мъчителен съдебен спор, който по всяка вероятност ще стигне чак до Върховния съд. Това означава, че ще трябва да мине доста време, докато бъде взето окончателното решение.
Разбира се, това не означава, че Тръмп не би могъл да излезе в крайна сметка победител от цялата съдебна разправия – тъй като президентът в САЩ има правото да въвежда ограничения за влизане в страната. Но начинът, по който беше оформен този декрет - като генерална забрана за мюсюлмани от определени страни - и произволът, с който беше приложен дори и спрямо хора, които имаха законно право да влизат в САЩ, по спешност наложиха официалната намеса на съдилищата.
Границите на властта
Обезпокоително е, че Доналд Тръмп излива яда си срещу съдилищата в Туитър. Че още отсега е обявил един назначен от Джордж Буш младши съдия, който се беше осмелил да отмени неговия декрет, за отговорен за бъдещи терористични нападения. Нещо повече, той дори го нарече „един т.нар. съдия".
С реакцията си Тръмп поставя под въпрос не само авторитета и доверието към един федерален съдия. Думите му биха могли да бъдат изтълкувани и като белег за това, че президентът не стои изцяло зад конституционното разделение на властите. Обидите, които сипе Тръмп, вече не изненадват никого – те са по-скоро продължение на предизборната му реторика. Още по време на предизборната борба Тръмп беше поставил под въпрос независимостта на един федерален съдия, само защото имал мексикански корени.
Има обаче твърде голяма разлика между един кандидат-президент, който атакува федерален съдия, защото е осветлил неговите бизнес-интереси, и един законно избран президент, който напада федерален съдия, само защото съдията е поставил под въпрос законността на един президентски декрет. Затова беше важна обявената от вицепрезидента Майк Пенс готовност правителството да се съобрази със съдебните решения, независимо от това, че смята да предприема следващи юридичeски стъпки срещу тях.
Утвърдената система за разделение на властите явно все пак функционира, а новото правителство се съобразява с нея. Това е добрата новина, макар главният герой в тази история явно не желае да разбере, че неговата власт не е неограничена.