Кавказкият конфликт и противоречията на международното право
6 септември 2008
Идеята за самоопределението на народите се радва на завидна популярност още в годините на Първата световна война. Към нейните привърженици спадат както Лев Троцки, така и тогавашният американски президент Удроу Уилсън. Принципът на самоопределението е залегнал и днес в международното право. Той се споменава както в член 1-ви от Устава на Обединените нации, така и в Международния пакт за икономически, социални и културни права, където е записано, че: “Всички народи имат право на самоопределение. По силата на това право те определят свободно своя политически статут ...”
Както населението на Абхазия, така и населението на Осетия в по-голямата си част може да се определи като отделен народ и дори като нация, ако се приложи класическата дефиниция на Хердер: налице са общи традиции, история, култура и език. На пръв поглед нищо не пречи да бъде приложен принципа на самоопределение. Но ако това стане, означава Южна Осетия и Абхазия да напуснат Грузия. Така се стига до конфликт с един друг принцип на международното право, записан в член 2-ти от Устава на Обединените нации, който гарантира териториалната цялост на страните-членки.
Кой от двата принципа има приоритет?
На пръв поглед изглежда, че приоритетът се определя от политиката. При признаването на Косово на преден план излезе правото на самоопределение на косовските албанци за сметка на териториалната цялост на Сърбия. В Кавказкия конфликт приоритет има териториалната цялост на Грузия, а не самоопределенито на живеещите в нея народи.
Но това противоречие е само привидно. В Декларацията на Обединените нации за принципите на международното право се говори, че защитата на териториалната цялост и политическото единство се отнася за страни, които в своите действия съблюдават принципа на самоопределението на народите. Нито Милошевич по отношение на Косово, нито грузинският президент Саакашвили по отношение на Абхазия и Южна Осетия съблюдаваха този принцип.
Оправдана ли бе тогава намесата на Русия?
Категорично не, защото Русия наруши член 2-ри от Устава на Обединените нации и то в двоен смисъл. Не само бе накърнена териториалната неприкосновеност на Грузия, но това стана и с употреба на военна сила.
Кремъл побърза да демонстрира надмощие, без да бъде изчерпан потенциала за намиране на международно решение на проблема, така както бе в Косово. В този смисъл сравнението между Косовския и Кавказкия конфликт е “меко” казано - твърде повърхностно.