1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Кадафи и тихата дипломация във връзка с българските медицински сестри

17 октомври 2004

Осъдените на смърт в Либия български медицински сестри могат само донякъде да разчитат на застъпничеството на официалните гости в Триполи. И германският канцлер Шрьодер постави на преден план икономическите отношения – пише в онлайн-изданието на швейцарския всекидневник Нойе Цюрхер Цайтунг кореспондентката на вестника в Кайро Кристина Бергман. Ето текста с незначителни съкращения:

https://p.dw.com/p/AsSB
Снимка: AP

Според правозащитната организация Амнести Интернешанъл положението с правата на човека в Либия не е добро. Германският федерален канцлер по време на визитата си в северноафриканската държава само ги спомена между другото. Той внимателно отвори дума за съдбата на петте български медицински сестри и палестинския лекарл, осъдени от съда в Бенгази на смърт и очакващи второинстанционното дело.

В Европа надали има някой, който да вярва във вината на осъдените; преобладава мнението, че Кадафи се нуждае от изкупителна жертва за СПИН-скандала и за неописуемите условия в либийските болници. На либийците винаги е било представяна само версията за ”коварните българи", които умишлено заразявали със смъртоносния ХИВ –вирус, защото искали да открият средство срещу СПИН. Малцина либийци се осмелипха да поставят присъдата под съмнение. Западни дипломати в Триполи казват, че до ден днешен тези хора изчезвали безследно в Либия както и опозиционерите.

Българският външен министър многократно пътува до Триполи, българските медии информираха за случая. Ала България като обедняла бивша комунистическа страна, още неприена в ЕС е в затруднена ситуация. Въпреки трагедията в Бенгази в Либия все още работят 3000 българи, повечето от тях – в болници. В родината си те печелят по 100 долара месечно, в Либия – по 500 долара. Загрижена за тях, официална София почти не упражнява натиск. Надежди се залагат на сближаването между Либия и ЕС.

ЕС наистина обеща да помогне, но не превърна разрешението на случая в услове за сделките с Либия. Както изглежда, небрежната позиция, свързана със загрижеността за европейската икономика сега подкара редица европейски държавни и правителствени ръководители към бедуинската шатра в либийската пустиня. Тихата дипломация продължавала, заяви германският канцлер и разрешението на щекотливия длучай не бивало да се утежнява чрез упражняването на обществен натиск. Кадафи и неговите палачи в крайна сметка са с усилени позиции вследствие на подобна отзивчивост.