Кадафи на посещение в Брюксел
28 април 2004Реклама
Никой не знае колко хора в неговите зандани са били измъчвани до смърт, докарани до лудост или прекършени психически. Муамар ел Кадафи е един безскрупулен самодържец, един диктатор, който вкара Либия във външнополитическа изолация. Поради идеологическото му заслепение, маниакалните му идеи и външнополитически авантюри, днес богатата на суровини Либия е изправена пред бедност и безработица. Сега Кадафи иска да изведе страната си от изолацията, в която сам я вкара.
Влезлите в сила в началото на 90-те години международни санкции причиниха на пет и половина милионния либийски народ загуби за 30 милиарда долара, а либийската икономика, на първо място петролната индустрия, понесе големи щети. Без радикална промяна в курса - това е проумял явно и полковник Кадафи - няма измъкване от бездната.
И така, Кадафи промени рязко курса. Либия пое отговорността за взривяването на американския пътнически самолет над Локърби през 1988; Либия преустанови програмата си за производство на ядрено оръжие; Либия, за радост на Лондон и преди всичко на Вашингтон, е на път да стане главен партньор в арабския свят. В Ирак, Палестина, Саудитска Арабия или Сирия - никъде американските мечти за обрат в Близкия Изток не са станали действителност. Ето че баш-бандитът Кадафи кара сега сърцето на Буш да потрепва радостно.
Само че Буш и неговите хора трябва да имат предвид едно: не военните заплахи, не силата, а дипломатическото упорство, болезнените санкции и икономическият натиск принудиха Кадафи да промени позицията си. Подходът към "бандитската държава Либия" е много по-достоен за подражание, отколкото подходът към "бандитската държава Ирак", която затъва в хаос и насилие.
Либия се завръща в лоното на международната общност, това е добре и важно. ЕС, като най-важен търговски партньор на Либия, трябва да помогне за ресоциализирането на довчерашния парий - най-малкото в името на собствените си интереси: защото Либия е важна като допълнителен източник на петрол, а и може да помогне за пресичане на нелегалната имиграция от Африка. Само че това не означава, че Кадафи трябва да получи опрощение. Той трябва да бъде привлечен към отговорност, но от собствения си народ - ако последният желае това. Интегрирането на Либия в международната общност повишава шансовете, либийците да заявят претенциите си за политическа пълноценност.
Влезлите в сила в началото на 90-те години международни санкции причиниха на пет и половина милионния либийски народ загуби за 30 милиарда долара, а либийската икономика, на първо място петролната индустрия, понесе големи щети. Без радикална промяна в курса - това е проумял явно и полковник Кадафи - няма измъкване от бездната.
И така, Кадафи промени рязко курса. Либия пое отговорността за взривяването на американския пътнически самолет над Локърби през 1988; Либия преустанови програмата си за производство на ядрено оръжие; Либия, за радост на Лондон и преди всичко на Вашингтон, е на път да стане главен партньор в арабския свят. В Ирак, Палестина, Саудитска Арабия или Сирия - никъде американските мечти за обрат в Близкия Изток не са станали действителност. Ето че баш-бандитът Кадафи кара сега сърцето на Буш да потрепва радостно.
Само че Буш и неговите хора трябва да имат предвид едно: не военните заплахи, не силата, а дипломатическото упорство, болезнените санкции и икономическият натиск принудиха Кадафи да промени позицията си. Подходът към "бандитската държава Либия" е много по-достоен за подражание, отколкото подходът към "бандитската държава Ирак", която затъва в хаос и насилие.
Либия се завръща в лоното на международната общност, това е добре и важно. ЕС, като най-важен търговски партньор на Либия, трябва да помогне за ресоциализирането на довчерашния парий - най-малкото в името на собствените си интереси: защото Либия е важна като допълнителен източник на петрол, а и може да помогне за пресичане на нелегалната имиграция от Африка. Само че това не означава, че Кадафи трябва да получи опрощение. Той трябва да бъде привлечен към отговорност, но от собствения си народ - ако последният желае това. Интегрирането на Либия в международната общност повишава шансовете, либийците да заявят претенциите си за политическа пълноценност.
Реклама