Каква е ролята на медиите за превенцията на конфликти?

“Наистина няма смисъл да се говори за превенцията на конфликти. Или пък за постконфликтни ситуации. Това са напълно неподходящи определения, тъй като те допускат съществуването на конфликт, който отново изчезва. Но конфликти ще има винаги. И няма как да бъде предотвратен един конфликт, но могат да се направят опити за предотвратяване на ескалацията на насилието.”

- казва Чес Хамелинк, професор по международни комуникации в амстердамския университет. Той обяснява скептичното си отношение включително и с човешката природа.

”Нашият генетичен материал е идентичен до 99 процента с този на шимпанзетата и на маймуните бонобо. Ако отидем в някоя зоологическа градина, ще видим, че шимпанзетата са много агресивни, недружелюбни и склонни към убийство. Докато маймуните бонобо са много мили, готови на сътрудничество, дружелюбни и под заплахата от криза правят секс. Ако ги наблюдаваме внимателно, ще констатираме, че за нас важат и двете – ние сме и шимпанзета, и бонобо.”

И именно шимпанзетата сред хората са тези, които попадат във вестникарските заглавия. Така например – само през 2006-та година – както е установено от Хайделбергския институт за изследвания на конфликти – е имало 278 политически конфликти, 118 от които са били съпроводени с прояви на насилие. Истинско предизвикателство за международната общност, за помощните организации, както и за медиите. Точно при природните катастрофи и при кризите трябва да се действа енергично, за да бъде информирано населението и съответно предупредено. Често локалните медии няма как да поемат тази функция, тъй като са под политически натиск или пък – при войни или катастрофи – са разрушени предавателите или студийните им комплекси. Но – много е важно подкрепата да е целенасочена, както изтъкна Уилям Орме от Националната програма за развитие. Затова е важно извършването на точен анализ на региона и конфликта. Предимно международни медии като Дойче Веле биха могли да изиграят важна роля в това отношение, тъй като предлагат програмите си по цял свят и са много добре информирани за обстановката по света. Освен това те биха могли да реагират бързо, разширявайки програмите си и изпращайки кореспонденти в засегнатите области. Все пак – такива конфликти и акции няма как да се планират, откъдето произтича един друг проблем. Програмният директор на Дойче Веле Кристиян Грамш:

Разширяването на програмата и на предаванията струва пари, които по правило не са предвидени в бюджета. Затова е необходимо допълнително финансиране, при което биха могли да помогнат международните организации. Европейският съюз или ООН биха могли да учредят специален фонд със средства, които биха могли да се предоставят бързо и без бюрократични проблеми.

Такива помощи, обаче, засега няма. И именно при най-острите кризи е трудно осигуряването на средства за преки предавания от мястото на събитието. Като се има предвид, че именно свободните медии играят много важна роля за развитието в кризисните региони, както казва и Хенриете фон Калтенборн-Щахау от Световната банка:

Ние смятаме, че ако отношението към комуникацията е по-малко сериозно, отколкото към осигуряването на храни, здравеопазване или инфраструктура, на съответния регион не биха били предоставени всички средства, които той заслужава. Комуникацията е невероятно важна.