1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Какви са причините за атентатите срещу християнската общност в Ирак?

2 август 2004

Вчера при явно координирани нападения пред четири църкви в Багдад и една в Мосул избухнаха коли-бомби. По сведения от иракското министерство на здравеопазването при това са загинали шестима души, а над 50 са ранени. Петер Филип коментира целита на атентатите:

https://p.dw.com/p/AsWF

Досега нямаше нападения над църкви и над древното християнско малцинство в Ирак. След атентатите през уикенда обаче ще бъде погрешно да говорим за целенасочена кампания срещу християните. Атентатите в много по-голяма степен отговарят на една основна концепция на терористите – те искат да тероризират населението да го сплашват и да внесат разцепление. Само един народ, поставен под натиск от терора, дава възможност на терористите да продължат относително необезпокоявани дейността си.

Християните и църквите им не са непременно нова мишена за терористите, а са взети на мушка, както и цялото иракско цивилно население в последно време. Това не се дължи толкова на факта, че сега американците са по-добре защитени или пък не се набиват толкова на очи, а на това, че противници на нормализирането на ситуацията в Ирак още сега са се заловили да саботират работата на временното правителство.

Сред иракското население съставянето на това правителство беше приветствано макар, че хората естествено съзнават, че то поддържа американската линия. За мнозина обаче беше окуражителен сигнал, че сега в по-голяма степен иракчани са отговорни за Ирак. Колкото по-успешен е този опит, толкова по-малка ще е готовността на народа да се противопоставя на правителството с насилие или да подпомага терористите. Затова атентатите са насочени срещу членове и близки сътрудници на временното правителство и срещу самото население.

Това не е нещо ново – големита атентати срещу шиитите в Кербала и Наджаф, и многократните нападения над кюрдите на север са примери за тази нова убийствена тактика. В повечето случаи извършителите не са разкрити е даре не са идентифицирани. Целта им е ясно – те трябва да сеят смут и разцепление сред различните етнически групи в страната и дори вътре в тези групи, за да унищожат надеждите за тяхна единна изява.

Само че обединено и действащо заедно население е опасност за терористите. Те го съзнават и се опитват да го предотвратят. Те не предлагат някаква алтернатива, а правят единственото на което са способни – упражняват терор, страх и ужас, сега и сред съществуващата от 2 хиляди години и междувременно наброяваща само 800 хиляди членове християнска общност.