Какво е общото между "Ауди" и Чудовището на Франкенщайн?

 

Тъмна, дъждовна нощ, медицинска лаборатория, свещи, разчленен труп - ражда се едно създание от съвсем нов вид. Точно за него става дума в ключовата сцена на романа "Франкенщайн" от Мери Шели, който е публикуван преди 200 години. Според мнозина, историята за Франкенщайн слага началото на жанра „роман на ужасите“.

Днес, за юбилея, старинният баварски град Инголщат се отправя по следите на чудовището. И доказва, че историята е не просто страшна - в епохата на изкуствения интелект и автономните автомобили тя е и много актуална.

Във фрак и с цилиндър - над труп на престъпник

В романа на Мери Шели ужасът започва на едно място, което - поне днес - едва ли може да изглежда по-идилично. Това е една тиха и достолепна сграда, лаборатория по анатомия, от времето на късния барок. В градината днес се нижат група след групи посетители. Градинарят плеви лехите. Само няколко метра по-нататък преди повече от 200 години са били правени церемониални дисекции на трупове, обяснява екскурзоводката Мария Пилц. Амфитеатралната зала по анатомия  в първия университет в областта е била средоточие на пионерски труд в медицината. Студенти по медицина, а дори и граждани, са наблюдавали от балконите как долу, на операционната маса, в съпровод на цигулка, професор с фрак и цилиндър дава на своите помощници указания за дисекцията на труповете на престъпници и войници.

Мълвата бързо плъзва из целия град, а даже и извън него. Дотогава само малцина са се осмелявали да разрязват телата на мъртви хора - страхували са се, че ще си навлекат гнева на църквата. Приказките за анатомичната зала стигнали навярно и до Мери Шели, макар че тя лично никога не е стъпвала в града.

Една тийнейджърка влиза в литературната история

И когато в дъждовното, късно лято на 1816 година в швейцарските планини участниците в една писателска група се договорили всеки да напише по една страшна история, 19-годишната Мери Шели избира Инголщат за място на действието на своята история. И макар че старата зала по анатомия вече отдавна била опустяла, защото университетът бил преместен в Мюнхен, героят на Мери Шели Виктор Франкенщайн следва медицина именно в Инголщат. И именно тук му хрумва идеята да създаде изкуствен живот.

Д-р Франкенщайн като масова атракция

Тъкмо от романа съвременната екскурзоводка знае на коя точно уличка се е намирал малкият апартамент на Франкенщайн и от кое гробище е измъкнал частите от трупа за своето изкуствено създание. Туристите, пък и местните хора, не се притесняват особено от зловещата история. Смрачи ли се, те масово тръгват из града по следите на чудовището, макар дори шефът на местната туристическа агенция Юрген Аман да казва, че всичко това си е чиста проба измислица. "Някой сигурно ще сбърчи нос и ще каже, че историята трябва да се разказва точно каквато е в романа", обяснява Аман. Самият той обаче е на мнение, че по-важното е историята да е добре разказана.

Това съвсем не означава, че туристическите пакети не включват и сериозни оферти. Предлага се например „Кръвта на Чудовището“ (ракия), „Хапчетата на Чудовището“ (ментови бонбони), както и сладолед "Франкенщайн" (сорбе с кърваво червен цвят). Хората обаче осъзнават също така, че визията на д-р Франкенщайн за създаването на нов, по-добър живот, днес е по-актуална от когато и да било.

Франкенщайн, изкуственият интелект и автономните автомобили

В програмата за туристи общината на Инголщат поставя акцент не само върху ужаса, но и върху изкуствения интелект, изкуствения живот и изобщо новите възгледи за изкуственото. Местният театър организира например конгрес по футурология, на който в продължение на три дни се обсъжда спояването на човека и машината в науката, техниката и изкуството. За фон роботи танцуват балет, а зомбита скитат из апокалиптични ядрени пустини. Автономни автомобили и оръжия, автоматизирано мислене - всичко това са теми, които не само вълнуват автомобилния град Инголщат, но са и свързани с Франкенщайн и с визията за бъдещето.

Към по-младите са адресирани триизмерните инсталации „улично изкуство“ пред кметството, а към края на годината са предвидени и суперсериозни неща. Например, лекцията на историка Теодор Щрауб за илюзията на Франкенщайн, че човекът е богоподобен и може сам да създаде човек, и за провала на тази илюзия през ХХ век - точно според предвещанието в измислената история за Франкенщайн и неговото чудовище.

ДПА