Какво е общото между Домусчиев и Босия

Коментар от Полина Паунова:

Какво е общото между Николай Колев - Босия и председателя на КРИБ Кирил Домусчиев? На пръв поглед - нищо, пък и Босия не се е обръщал към репортери с думата „олигофрени”. Тази оценка е обаче може би прибързана, особено на фона на силно преувеличената, но пък обилно дискутирана в медиите „протестна вълна“.

Все пак да започнем от разликите. В сряда Николай Колев и неговият съратник Дончо Дудев, познат от бунтовете срещу високите цени на тока от началото на 2013 година, бяха арестувани пред Народното събрание. Причината: двамата не се съобразиха с ограниченията, които постави полицията, и продължиха да хвърлят домати и яйца по депутатите. В същото време Домусчиев пребиваваше в парламента, където проведе поредица от срещи с народни представители. Основната цел на тези разговори беше уж да предупреди депутатите, че на 30 септември ще се проведе протест срещу високите цени на тока, които бизнесът у нас не може да понесе.

И докато Босия и неговите хранителни продукти бяха прибрани, Домусчиев обяви спогодба с правителството, с която запознал и парламентаристите. А именно, че частният бизнес влиза в държавната енергетика. Странно решение, което е смятано за една от мерките, които ще намалят цената на тока. С тази договореност най-вероятно ще се предотврати протестът, предвиден за края на месеца. Според медиите, така нямало да възникне и напрежение преди местните избори.

Приликата

Цялата налудност на другото недоволство - това на Босия и компания - на практика пък предотврати възможността някой да прегърне каузата, която „оцелели“ лица на няколко бунта опитаха да лансират като своя. Именно това е приликата между Николай Колев и Домусчиев - убиването на последната енергия на недоволството в България. Всеки по собствени причини и със собствена мотивация.

Въпреки арестите на Дончо Дудев и Босия, техните сподвижници (не повече от 10 на брой) продължиха да изразяват пред сградата на Народното събрание несъгласието си с управлението. Въпросните хора уточниха, че причина за техния протест е замитането на аферата КТБ, законът за НСО, "който няма нищо общо с практиките в една европейска държава и саботирането на съдебната реформа и антикорупционния закон”.

Дискредитираните теми

Босия беше арестуван и миналата седмица - заедно с още четирима души, след като групата посрещна депутатите с домати, лук и яйца. И именно тук е големият проблем. След съставките за миш-маш, чието катапултиране по случайни депутати се превърна в традиционна сутрешна закачка по телевизията (и традиционен повод за арест), дори тема като съдебната реформа едва ли е в състояние да мобилизира каквато и да е протестна маса. Защото подобни бунтове изглеждат налудни, лишени от смисъл, а дори и да са припознали някаква кауза, тя не се чува, тъй като говорителите ѝ са „обичайните заподозрени”, които на третата инициатива, която подхващат, и след втория им „доматен” арест, могат да събудят единствено състрадание или насмешка. В този ред на мисли: няма как човек, който следи събитията, да не реши, че „Томатината”, с която стартира новият политически сезон, не цели именно дискредитирането на важни теми. До пълното им обществено опротивяване.

Съвсем отделен въпрос е, че получаването на постове, с каквито се обзаведоха представители на двете основни граждански недоволства, довели до падането на първия кабинет на ГЕРБ, а впоследствие и до този на Орешарски, поражда редица въпроси и съмнения тъкмо сред онази част от обществото, която би трябвало да бъде двигател на евентуални бъдещи недоволства. Примерите са очевадни и съвсем публични - изявеният флейтист Кристиян Коев, станал известен като един от най-активните критици на кабинета „Борисов” по време на протестите от февруари 2013, към момента е съветник на лидера на ДПС Лютви Местан. Поетът Ясен Атанасов пък, който бе един от протестиращите срещу кабинета „Орешарски“, впоследствие бе назначен за съветник на вицепремиера Румяна Бъчварова.

Последствията

И докато едни каузи се маргинализират съвсем съзнателно, за да престанат да бъдат невралгични точки, определени хора се опитват да получат възможно най-голям пай от властта, заплашвайки с тип „ведомствени протести“. За участниците в управлението е ясно, че такъв тип недоволства не представляват сериозна заплаха. Тъй като „синдикалните“ бунтове са по-скоро средство за получаване на утешителни награди.

И така: атакувано от най-малко две страни, зараждащото се гражданско общество, което тепърва се учи да отправя искания към своите управници, е застрашено да бъде задушено или от смрад на развалени домати, или от позиции, раздадени срещу мълчание. А заплахите за организирани протести се правят очевидно с уговорката, че няма да се състоят, ако например някой предприемач получи място в държавната енергетика. И няма как натрупването на всички тези събития да е просто нелепа случайност.