Какво казва Берлин за бежанците в България
7 февруари 2017
В края на януари т.г. група депутати от Лявата партия отправиха запитване към германското правителство за положението на бежанците в България, съдържащо няколко конкретни въпроса. Запитването започва така: "България е обвинявана в отпращане на бежанци и мигранти (т.нар. push-backs), извършвано от служители на Гранична полиция. А от "Амнести интернешънъл" изтъкват, че условията за настаняване на търсещите убежище в България са изключително лоши. Организацията твърди още, че в страната няма разработени интеграционни планове за хората, които вече са получили бежански статут". По-нататък в запитването си политиците от Лявата партия цитират информации от редица публикации в германски медии за положението на бежанците в България, а първият конкретен въпрос към кабинета на Ангела Меркел гласи: "Какво знае германското правителство за условията, в които живеят бежанците в България?".
"Бежанските центрове изпълняват изискванията"
Отговорът на германския кабинет бе публикуван няколко дни по-късно. От него става ясно, че служители на германското посолоство в София многократно са се срещали с представители на български институции, за да се информират за положението на бежанците в България. Освен това те са посещавали редовно бежански центрове в страната - последно "Враждебна" през номеври и лагера в Харманли през декември. "В рамките на посещенията си в бежанските приюти служителите на посолството са се убедили, че центровете за бежанци са оборудвани функционално, макар и оскъдно. Бежанците са настанявани в отоплявани стаи с по няколко легла. Налице са санитарни възли, а по време на въпросните посещения центровете винаги са били чисти". В отговора на правителството се казва още, че служителите на германското посолство в София не са получавали оплаквания от бежанците, с които са се срещали. "Въз основа на информациите, с които разполага, германското правителство изхожда от предположението, че българските центрове за бежанци изпълняват основните изисквания за настаняване", четем в отговора на Берлин.
От текста, публикуван на сайта на германското правителство, научаваме още, че както по време на посещенията в бежански центрове, така и в рамките на проведените разговори представителите на българските институции са демонстрирали воля за спазване на европейските минимални стандарти за настаняване и обгрижване на хората, търсещи закрила. "Но положението на бежанците в България трябва да се разглежда и на фона на отчасти трудната ситуация в самата страна. Към момента 31% от българите (около 2,2 милиона) живеят под прага на бедността, което означава, че печелят по-малко от 160 евро на месец. А бедстващото здравеопазване се намира в процес на реформиране, който ще продължи дълго", се казва в становището на Берлин.
Колко бежанци са били върнати в България?
Германското правителство информира още, че към 1 януари т.г. на българо-турската граница са се намирали общо 77 служители, изпратени от европейската агенция "Фронтекс". 20 от тях са от Германия. На въпрос дали германските служители на "Фронтекс" имат информация за нарушаване на човешките права на българо-турската граница, правителството отговаря така: "Досега германските полицаи не са докладвали за такива случаи".
Депутатите от Лявата партия питат и какъв е точният брой на бежанците, които са били върнати от Германия в България от 1 януари 2015 до днес. От отговора на Берлин става ясно, че през 2015 в България са били върнати общо 128 бежанци. А от януари до ноември 2016 в страната са били изпратени 195 бежанци.
Припомняме Ви и тази фотогалерия, в която Мария Илчева разказва за срещите си с бежанци в Харманли през пролетта на 2016 година: