Какво може да се очаква от местните избори в България?

Малко са събитията в политическия живот на България, които не са свързани със скандали. Киселинната смес от управленска некомпетентност, корупционни партийни интереси, засилващо се социално и етническо напрежение и все по-видими признаци на икономическа криза, превръща общественото битие в постоянна среда на разправи и конфликти. Започващи обикновено в законодателната и изпълнителна власт, усилени и изкривени в злорадия рупор на медиите, тези скандали неусетно трансформират индивидите, граждани на най-бедната членка на ЕС, в невротични песимисти, чиито прагове на поносимост и търпение обикновено падат до ниво, при което тежките битови престъпления, насилието и катастрофите по пътищата стават рутинно всекидневие.

Как иначе да се интерпретира факта, че Законът за изключително важните както от гледна точка на членството на страната в ЕС, така и от вътрешнополитически аспект предстоящи местни избори, беше окачествен от самите законодатели като „национално предателство” или „поредното тройно-коалиционно недоразумение”?

В последния ден преди парламентарната ваканция депутатите от БСП и ДПС успяха да елиминират приетите само преди седмица на първо четене условия за уседналост при гласуването на местния вот и на практика отново широко отвориха вратите за т.нар.”изборен туризъм”, практикуван масово от електората на турската етническа партия. Вместо да наложи очакваното вето, доста дезориентираният от ударите около доказаната си принадлежност към комунистическите тайни служби български президент, парафира скандалните поправки в закона с оправданието, че е бил поставен пред „свършен факт” от депутатите и че отмяната на новите текстове щяла да доведе до забавяне, което от своя страна щяло да бъде „лош знак за реалното осъществяване на местното самоуправление”. Най-странно прозвуча „съжалението”, изразено официално от Първанов, от така създадената ситуация, съжаление, което той можеше да си спести, ако беше проявил смелостта да отмени закона, но тънките властови сметки на бащата на управляващата тристранна коалиция очевидно са изиграли своята роля.

Един от ключовите въпроси сега е как Конституционния съд, който предстои да бъде сезиран от опозицията, ще разтълкува приетите от управляващото мнозинство поправки. В последния момент на последното парламентарно заседание ,опозицията от ОДС, ДСБ, БНС, “Атака” и независими депутати, успя да събере над 50 подписа за да поиска от конституционните съдии повече яснота по залегналия в поправките „принцип на уседналост от 10 месеца”. Според опозиционни юристи, в Преходните и заключителни разпоредби на закона липсва тълкуване за въпросните 10 месеца, а Конституционният съд вече се е произнасял по подобен казус за нарушение на Конституцията.Преди да бъде внесено искането, следва да бъде изслушано и тълкувателното решение на новоизбраната Централна избирателна комисия за местните избори по неясния текст.

Оставащите по-малко от три месеца до местния вот, при това в разгара на ваканционния сезон, едва ли ще позволят вземането на обмислени решения и мъдри тълкувания, но тъкмо подобен подход би могъл да забърка поредните тежки скандали през октомври и би изострил до крайност и без това високото социално, етническо и политическо напрежение в страната.

Защото българските местни избори за първи път ще бъдат произведени в условията на членство на страната в ЕС. Това е отговорно, а за мнозина и доста апетитно, предизвикателство.

Известно е, че ЕС предоставя все повече власт на регионите, което означава насочването на все по-значителни европейски финансови потоци към тях. С европарите ще се създават работни места, ще се гради имидж за по-добър живот в съответните град или село. С тях, обаче, могат да се захранват и корупционните апетити, а това е немаловажен аргумент в представите на някои кандидати за местното управление.

От друга страна днес който владее местната власт и я упражнява по начин, одобряван от гражданите, със сигурност ще спечели и двата парламентарни избора през лятото на 2009 година – за български и европейски парламент. Мнозина експерти вече смятат, че легендите за т.нар.”електорални партии”, които се мобилизират само по време на вот, са забравено минало и че новите силни формации ще бъдат изградени на широка структура, което е възможно само чрез участието в местната власт. В този смисъл изборите ще катализират процесите на преструктуриране в иначе застоялото и вече ферментирало българско политическо пространство, защото ако на евроизборите можеше да се намери извинение за един или друг политически провал, местният вот ще предостави автентичните резултати, с които партиите- искат или не - ще трябва да се съобразяват.

В месеците до 28 октомври със сигурност ще има прекалено много за един летен сезон въпроси от типа на „дали”, „ако” „защо” и „как”. Окуражаващата новина би била, ако властта и институциите успеят да предложат разумни отговори. От които, всъщност, ще зависи дали клокочещата под общественото налягане тенджера няма гръмне и да залепи поскъпващата непрестанно българска политическа гозба на тавана.