1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Какво обещават двамата претенденти за президентския пост в Полша – Доналд Туск и Лех Качински?

7 октомври 2005

В неделя в Полша има президентски избори и по всичко личи, че те ще потвърдят победата на консервативните сили в провелите се неотдавна избори за парламент. В какво обаче е разликата между двамата претендента за президентския пост Доналд Туск и Лех Качински, представители на десния политически сектор?

https://p.dw.com/p/Atof
Снимка: AP

Ако се съди по социологическите прогнози кандидатът за президентския пост Доналд Туск, излъчен от консервативно-либералната гражданска палтформа, може да се отпусне доволно в креслото си. Само че Доналд Туск загуби вярата си в социологическите прогнози след парламентарните избори преди две седмици. Тогава всички предвещаваха, че консервативно-либералната гражданска платформа ще състави най-силната парламентарна група в полския Сейм. Социолозите сгрешиха – спечели партията ”Право и справедливост”, водена от Ярослав Качински чийто брат-близнак- Лех Качински, е сега най-отявления конкурент на Туск в битката за президентското място. Ето защо Туск даде ясно да се разбере, че гледа много сериозно на противника си и това си личи в предупреждения като:

Убеден съм в това, че за поляците една ситуация, в която партията Право и справедливост начело с Лех Качински като празидент и Ярослав Качински като партиен и правителствен шеф, буди безпокойство, заяви Туск.

Той самият говори за себе си като човек с принципи, изпитал на собствен гръб трудностите на обществените промени. При това 48-годишният Туск се стреми да завоюва не толкова умовете, колкото сърцата на избирателите:

След 42-годишен трудов стаж в една болница майка ми получава пенсия от 1600 злоти, това са 400 евро. В същото време шефът на

контролирано от държавата акционерно дружество получава 180 хиляди евро само след 17 дни трудов стаж. Е тогава си казах: Стига толкова! Във властта видях достатъчно много хора, които си мислят, че им е позволено всичко, чиято алчност е безгранична. Днес казвам: стига, трябва да се сложи край на привилегиите им.

Предизборната кампания на Доналд Туск беше лишена от крясъци. Веднъж той заяви, че е либерал по душа, противник на всемогъщата държава, откакто видял кръвопролитията, с които завършили работническите протести в Гданск през 1970-та година. За разлика от братята-близнаци Качински, които искат да сложат край на всички традиции, поставяйки началото на четврътата полска република и така всъщонст поляризират обществото, Туск заложи на приемственосттта в обществото. Приемственост е точно понятието на което поляците държат, когатостане дума за членството им в ЕС. Това е козът на Туск в дуела му с Лех Качински, твърди политологът Александър Смолар:

Всъщност това ще бъде политика-продължение на изминалите години. Все пак биха могли да се появят повече конфликтни точки. Бих нарекъл това политика на по-голямото самочувствие на Полша. В бъдеще страната ще говори с по-ясен глас. Дали това ще звучи винаги прагматично, ще се види, но аз поне се надявам, че ще е така.

Противникът на Туск, Лех Качински влезе в политиката заедно с брат си Яросрлав още през 1980-та година като съветник на тогавашния стачен комитет в корабостроителницата на Гданск. По време на въведения след това военен режим Лех Качински беше интерниран и веднага след освобождаването си продължи да работи в нелегалните структури на Солидарност. По това време той е сред най-доверените хора на Лех Валенса. Само че различията между тях се оказаха по-големи от очакванията. През 1991-ва година Качински напуска работата си в президенпството и обвини Валеса в предателство:

Той трябваше да е нашият президент, но е президент на другите, на червените!,

заяви тогава Лех Качински. И до днес той държи на пълното скъсване с всички досегашни традиции в полската политика и решил да повъзгласи четвъртата полска република:

Това е една нова политическа система. Това е скъсване с всички слаби места и болести на обществото, казва Лех качински.

Политологът Александър Смолар коментира тези намерения така:

Четвъртата република символизира скъсването с преходния период, белязан прекалено силно от комунстическото минало на Полша, като това се отнася за властовите структури, политическия елит, службите за сигурност и законодателството. Четвъртата република е всъщност символичното скъсване с миналото.