Какво общо имат частните интереси на концерна "Нокиа" и европейските субсидии?

Да припомним: за да постори завода си в Бохум "Нокиа" получи субсидии от германската провинция Северен Рейн Вестфалия.

Дали преместването на "Нокиа" в Румъния не е отново заради финансова помощ, този път от ЕС?

"ЕС не изплаща директни субсидии за преместването на дадено производство от една в друга страна от общността". През последните дни Европейската комисия повтаряше неуморно това твърдение, подтиквана и от евродепутатите:

"Не вярвам, че преместването на производството в този случай е станало със субсидии на ЕС. Моля да проверите и да потвърдите, че това не е вярно",

призова Мартин Шулц, председател на социалдемократическата фракция в Европарламента.

Така е, концернът "Нокия" не е получил директно пари от ЕС за самото преместване на завода си от Бохум. Само че като новоприета страна Румъния се радва на значителни по размерите си субсидии от ЕС за развитие на икономиката й.

Предисторията на случая, който има всички основания да се нарече скандален.

За построяването на завода си в Бохум шведският концерн "Нокиа" е получил субсидии от германската провинция "Северен Рейн Вестфалия": 60 милиона евро за пеирода между 1995-та и 1999-та година. Към това се прибяват още 28 милиона евро от федералния бюждет. Парите са обвързани със задължение за запазване на близо трите хиляди работни места в завода. Срокът на споразумението изтече през септември 2006-та година. Само година и три месеца по-късно "Нокиа" обяви официално, че се изтегля от Бохум в посока Унгария и Румъния.

Това означава , че в най-скоро на улицата остават над две хиляди германски работници. В Румъния и Унгария обаче ще се открият нови работни места, което ще доведе до намаляване на безработицата в тези страни. Както се казва: за едни майка, за други -мащеха.

Липсата на единна данъчна политика и общи правила за пазара на труда

Освен че получават пари от структурните форндове, предназначени за слабо развитите региони, икономиката на новоприетите страни се стимулира и чрез редица други програми. Към това се прибяват по-ниските заплати и данъци в Източна Европа, защото ЕС все още няма единна данъчна политика и общи правила за пазара на труда. Чудно ли е тогава, че ориентираните към печалба на всяка цена концерни се възползват от всичко това? Най-големият проблем е в това, че докато позволява на частни концерни да печелят от директивите му ЕС ощетява собствените си граждани.

Работниците в Бохум ще трябва да се преквалифицират, за да намерят нова работа. Парите за това биха могли да дойдат от така наречения глобализационен фонд, който разполага годишно с 500 милиона евро. Само че помощи от този фонд се отпускат само, когато става дума за преместване на дадено производство от ЕС извън него, например, Азия. Явно, в Брюксел никой не е чувал за ожесточените спорове по повод на по-евтината работна ръка в Източна Европа и преместването на фирми от западната към източната част на общността.