Какво показаха първите посещения на Меркел в чужбина?

Първите посещения на новоизбрани правителствени ръководители в чужбина обикновенно са от протоколен характер. От тях не могат да се очакват някакви съдържателни акценти или ново определяне на външнополитическите приоритети. На този фон маршрутът за първите пътувания на Ангела Меркел навън бе доста умно подбран. Първата спирка – Париж – в името на традицията на германо-френските отношения, установени с Елисейския договор от 1963 година. Само че: Меркел подчерта и още нещо: че против това, тези отношения да имат някакво по-особено и приоритетно място за сметка на други -предимно по-малки стрнани. Меркел демонстрира това с втората спирка от Европейското си пътуване – до Брюксел. Дори самото подреждане на срещите и в Брюксел не беше лишено от ясна символика: първо разговор с генералния секретар на НАТО – непряк сигнал към ръководната сила в алианса – САЩ, към които Ангела Меркел вече сигнализира желанието си за по- тесни отношения. Едва след това беше посещението и при президента на Европейската комисия, от след шестмесечна пауза очакваше германската политика най-сетне да се захване с работа. Още повече, че предстои да се реши кризата около финансовите разправии, както и провалените конституционни референдуми.

Логично следствие от всичко това – беше и посещението на Меркел в Лондон – ден по-късно – при настоящия ротационен председател на общността Тони Блеър. Ако Блеър желае в последния момент все пак да увенчае с успех британското председателство, то той ще е принуден да се съобразява и с позицията на германската канцлерка. Решението на спора няма вече да е възможно така,както ставаше предни десетилетия – когато Германия до голяма степен самостоятелно е поемала огромни финансови тежести в ЕС. Именно това Меркел сега ясно показа в Париж,, Брюксел и Лондон. В същото време обаче тя демонстрира ,че не е човек, който обича соловите акции и който взима прибързани решения. В този смисъл може да се каже, че тя доказа наличието на дипломатически талант. Така Меркел още в първите дни на своето управление демаскира обвиненията на политическите си противници от предизборната борба, че като жена просто нямало да може да се справи със задачите на едно канцлерство. Затова с интерес ще очакваме по-сетнешните и прояви на срещата на върха на ЕС, както и във Варшава, Вашингтон и Москва.