Какво предлага ДНА-анализътІ

Не трая повече от 48 часа и предполагаемият убиец на Рудолф Мозхамер бе заловен – благодарение на сравняването на т.н. ”генетични пръстови отпечатъци”. Чрез тази процедура в наши дни могат да се установяват и залавят извършители дори десетилетия след престъплението. Шансовете, които предлага ДНА-анализът на косми, слюнка, епителни клетки са едновременно нещо хем полезно, хем твърде изкушаващо. Защото успехът буди нови въжделения. Ето че и сега от всички страни се раздава призивът: ”Премахнете строгите законови ограничения за генните проби! ДНА-анализът е инструментът на успеха през 21-ви век! Съхранете данните на всички осъждани, на всички подозрителни, даже на всички граждани! Почтеният гражданин няма какво да крие и от какво да се опасява!”

Действително може да се зададе въпроса: не би ли било от полза за всички, с изключение на истинския извършител, да могат чрез този метод светкавично бързо да се отърсят от всякакви подозрения? Та не се ли намесва държавата с виедокамерите из градовете, с измерването на лицата по летищата много по-силно в правата на личността? Освен това ако съхраняваният в компютрите на Федералната криминална служба генен код, както се твърди, не е с нищо по-различен от традиционния дактилоскопически отпечатък; ако като картотека за адресна регистрация, но пък с абсолютна точност, съдържа само информация за самоличността, но не и за индивидуалността на всеки човек, къде е тогава проблемът? Защо тогава досега съхраняването са разрешава само при доказани извършители на наказуеми деяния с ”голямо значение” и застрашени от рецидивизъм?

Защото работата е там, че генният код все пак не е така безобиден. Дори некодираният дял ДНА, несъдържащ смислова информация, а само този дял се съхранява, разказва за дадена личност повече от пръстовия отпечатък. Пол, бащинство, дори етнически произход могат да се разчитат от него. Вече бе предприет опит, по този начин да се определи произхода на един кандидат за убежище. Кодът, казват медиците, в отделни случаи може да съдаржа дори непреки указания за наличието на наследствени заболявания. По този начин се размиват границите между идентичност и индивидиуалност, стъпка по стъпка се разкрива цялостната личност.

Кой следователно би могъл със сигурност да признае, че днес все още непроблематичните генни кодове още утре няма да издават всичко? В Холандия вече се работи по създаването на образи-фантоми възоснова на некодирани секвенции с данни за формата на лицето, цвета на очите и косите. Освен това сега се издига искането, да се разкрива и кодиращият дял на ДНА. Поне онзи сектор, позволяващ изводи за болести и наследственост. Освен полицията на тези информации се надяват работодатели, застрахователи, здравни осигуровки. Проблемът е вечен: жаждата за данни не познава граници. Никой няма да каже по своя инициатива ”Стоп, дотук!”.

Може това и да е паникьорство. Може би контрааргументите натежават все по-малко, защото хората ден след ден доброволно и без никакви колебания хвърлят на пазара информация за самите себе си. За щастие обаче все още съществува конституционен съд, съзиращ тези опасности и опитващ се да предпази хората от самите тях. КС ограничи ДНА-анализите, именно защото конституцията го повелява. Според магистратите човешкото достойнство и правото на личността, образуват основното право на информационното самоопределяне. А последното забранява неограниченото събиране, съхраняване, употреба или предаване на трети лица на индивидуализирани или индивидуализираеми данни. ДНА-анализата е намеса в това право и затова се разрешава при средно и много тежки престъпления при продължаваща опасност, произтичаща от извършителя.