1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Какво се случи след червения картон за "патриотите"

16 юни 2021

Българският избирател показа червен картон на героите от "патриотичната ниша". Означава ли, че досегашните воеводи трайно са отстъпили на заден план - в миманса на политиката? И дали няма пак да се прегърнат с ГЕРБ?

https://p.dw.com/p/3v1fg
Имат ли бъдеще патриотичните формации в България?
Снимка: vepar5/Fotolia

Героите от "патриотичната ниша" в 44-ото НС - ВМРО, НФСБ, "Атака" и "Воля" - получиха червен картон на изборите на 4.04.2021 и не попаднаха в последния парламент. Наскоро г-н Каракачанов бе осъден за език на омразата срещу ромите. Значението на присъдата не трябва да се омаловажава, защото в продължение на години подобни прояви на нашенски „патриотични политици” се разминаваха без санкция или наказание. Дори пословичните девет живота на „Атака” като че свършиха. След като направиха кариера от това да заклеймяват „мързеливите цигани”, които не си плащали сметките, наскоро А1 спряха телефоните на Сидеров и хората му, заради неплатени повече от 130 хил. лв. - каква ирония!

Най-напред т.нар. „патриотична ниша”, която обхваща приблизително 15% от избирателите, си остава непокътната. Дори да видим трайното преминаване на досегашните воеводи на заден план - в миманса - това съвсем не означава, че те няма да бъдат заменени от други. Това вече се случва. ИТН на Слави Трифонов привлича гласове, които на изборите на 26.03.2017 са били за Обединените патриоти. От гласувалите през 2017 за ОП около 30% през 2021 са за ВМРО, които бяха най-близо до това да преминат електоралния праг; останалите са за други формации, сред тях най-много за ИТН (данни от екзитпол на „Галъп”, публикувани на 4.04.2021).

Отмина ли времето на "патриотите"?

Волен Сидеров, Валери Симеонов и Красимир Каракачанов
Волен Сидеров, Валери Симеонов и Красимир КаракачановСнимка: Getty Images/AFP/D. Dilkoff

Необходими са още изследвания и данни, за да се анализират задълбочено профилите на избирателите на ОП, които ИТН е привлякла. Прави обаче впечатление, че „патриотичната реторика” на Слави е доста по-умерена в сравнение с „репертоара” на Сидеров и Симеонов. От една страна Трифонов заяви, че ИТН не е „нито лява, нито дясна”, но същевременно подчерта, че тя е против „Истанбулската конвенция” и „премахването на плоския данък”; т.е.  по собствените му думи, е по-скоро „консервативна дясна формация”.

Интересно е, че в 45-ото НС ИТН подкрепи предложението на БСП правителството да осигури руската ваксина срещу Ковид-19 ”Спутник V”. От друга страна обаче, в реториката на шоумените отсъства антиамериканския патос на политици като Сидеров. Слави по-скоро оцени позитивно безпрецедентните санкции по закона „Магнитски”, които сполетяха Божков, Пеевски и Желязков. Т. Йорданов, заедно с колегите му И. Митева и Д. Гърдев, побързаха да се срещнат с американската посланичка Мустафа, за да я запознаят с приоритетите на формацията в борбата с корупцията, външнополитическите им позиции и др. Същевременно от ИТН не без основание изтъкнаха, че работата по изчистването на „Авгиевите обори” на предишното управление е в ръцете на българите, които не трябва да чакат чужденците да ги вадят от блатото.

Обратно - политици като Сидеров определиха санкциите като американска намеса, застрашаваща българския суверенитет, а лидерът на „Възраждане” Костадинов омаловажи значението им. Трифонов подчерта в интервюто си пред П. Волгин, че ангажиментите към НАТО трябва да се спазват. Една твърда „проатлантическа” позиция на Слави, особено ако е насочена срещу Русия, може обаче да отблъсне част от избирателите на ИТН. Поради това във външнополитически план от ИТН вероятно ще заложат на някакъв вид „баланс” между Вашингтон и Брюксел, от една страна, и Кремъл от друга.

Както и прогнозирах в началото на мандата на „Борисов 3”, участието на Обединените патриоти (ВМРО, НФСБ и - през голяма част от мандата - „Атака”) във властта като партньор на ГЕРБ доведе до срив в подкрепата за тях, а раздорите между лидерите допълнително ги отслабиха. Същото се случи и с „Воля“, която - макар г-н Марешки да ни убеждава в противното - за мнозина избиратели се оказа зле прикрит опорен крак на ГЕРБ. От класическа популистка партия-фирма, формацията навлезе агресивно в патриотичната ниша и потърси легитимиране, чрез международни партньори като Марин Льо Пен, ала и ребрандирането не помогна. За капак, г-н Марешки бе осъден на 4г. затвор за изнудване.

Ще влязат ли в бъдещия парламент?

Петър Чолаков
Петър ЧолаковСнимка: Privat

Към момента обединението между ВМРО, НФСБ и „Воля“ - „Българските патриоти” събира 3.4% от гласовете, а „Възраждане” 2.8% („Алфа рисърч“). Трудно е да прогнозираме дали тези формации ще влязат в състава на 46-тото НС. Ала ако „Българските патриоти” нищо ново не са научили и побързат да се прегърнат пак с ГЕРБ, след като са „вътре” - което не би било особена изненада - едва ли ще очароват избирателите си.

Сигурни са две неща. Първо, както показват трансферът на „бивши” гласове на ОП в полза на ИТН и засилването на „Възраждане”, патриотичната енергия не се губи, а само преминава от един вид в друг. Второ, „патриотите” и ДПС съвсем не са забравили, че са „скачени съдове”. С думите си за „родината майка Турция” (става дума за понятие от реториката на пантюркизма, което изобщо не е безобидно), г-н Карадайъ удари едно рамо на тружениците в „патриотичната ниша”, Както се казва, приятел в нужда се познава.

*Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.

Петър Чолаков
Петър Чолаков автор и кореспондент
Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата