Какво става с европейската конституция?

какво става с европейската конституция?

И австрийсткото правителство, направи това, което правят обикновено последните няколко председателства на ЕС. От Виена заявиха, че през първата половина на тази година, докато председателстват ЕС ще работят не само за настоящето му , но и ще коват планове за бъдещето му. Това обаче не означава, че ще се ангажират с проблема за отхвърлената във Франция и Нидерландия европейска конституция. Финландия обаче, която ще поеме председателството от втората половина на годината заяви,че ще се заеме с конституцията. Ратифицирането й в самата Финландия обаче беше отложено отново за неопределено време. С други думи вижда се, че горещият картоф, наречен Европейска конституция, ще бъде прехвърлен в ръцете на геррманската канцлерка Ангела Меркел, чиято държава ще поеме председателството на ЕС от 2007-ма година. Бундастагът и Бундесратът одобриха текст на конституцията още преди година. В Германия реферндум по този въпрос не се предвижда. Не само Германия, но и други 11 страни от ЕС казаха ”да” на европейския проект, който ще доведе до повече демокрация, по-добър механизъм за вземане на решения и повече прозрачност. Белгия е на път да приключи процеса по приемане на конституцията в най-скоро време. В 12 други държави тя вече се обсъжда. А в три държави референдумите бяха отложени. Това са Португалия, Полша и Дания.

Великобритания, която традиционно е критично настроена спрямо ЕС, ще бъде може би последната държава, която ще се заеме с ратификацията на европейската конституция. Големият въпрос е обаче, как Франция и Нидерландия да се върнат обратно в лоното на европейската конституция. Трябва ли след известен размисъл да им се предложи същия текст? Премиерът на Нидерландия отхвърля този вариант като неприемлив. Трябва ли да се направи напълно нов вариант на конституцията? Срещу това пък са онези държави, които вече я приеха.

Изходът би могъл да е в създаването на допълнителен протокол, анекс към коституцияат, в който да се акцентира върху значението на социалния аспект. Този варинат беше приложен например през 1992-ра година, когато датчаните отхвърлиха Маастрихския договор чрез референдум. Същият договор,придружен обаче с няколко извънредни разпоредби,беше предложен отново на гласуване и в крайна сметка одобрен.

През юни 2006-та година държавните и правителствени ръководители от ЕС ще се съберат, за да потърсят изход от кризата, обеща австрийският канцлер Шюсел.

Но дори и да се провали проектът за конституция, който е четвърти през последните 50 години,товя няма да означава край на усилията в тази насока. Колкото повече се разраства ЕС толкова по-голяма става нуждата от ясно регламентирани отношения вътре в него. Европейският парламент се оиптва да окаже натиск и излезе с необвързваща резолюция, в която се казва, че нови членове на ЕС могат да се приемат едва тогава, когато има европейската конституция, одобрена от всички. Това би засегнало балканските държави, които са пред вратата на ЕС. Все пак резолюцията на европейския парламент изразява само становище, което не е задължително за никого.