Какво целят дипломатическите инициативи на Израел

Годишнината от проведената от Израел война срещу Ливан е повод за един вид опомняне, за възпоменание на жертвите, но преди всичко – за осъзнаване на катастрофалните последствия от тази война за страната – точно в момент, в който всичко бе тръгнало напред. От което днес не е останало нищо, Ливан се намира в продължителна политическа криза, въоръжените сблъсъци са постоянни, както и престрелките между различните ислямистки групировки, доскоро непознато явление за Ливан.

И в Израел годишнината не е повод за радост или задоволство. Макар и по съвсем други причини: Правителството на Олмерт е дискредитирано от необмислените си действия в Ливан, специалният разследващ доклад почти доведе през април до разпад на управляващата коалиция на Ехуд Олмерт. И макар тази опасност да бе преодоляна, израелският премиер продължава да е ударен тежко. И сега търси трескаво средства и пътища, чрез които да си възвърне положителното отношение у населението.

Той прави опити чрез мирни преговори или най-малкото с предложението за воденето на такива преговори. По друг начин просто няма как да се разбере току-що отправения от Олмерт към сирийския президент Башар ел Асад призив за максимално скорошно включване в мирните преговори с Израел. Сирия и Израел водиха преговори за намирането на мирно решение през 2000-ната година, но те не доведоха до резултат. И едва наскоро Асад направи няколко декларации, че е готов със съдействието на някоя трета страна да преговаря с Израел. Най-вероятно се имат предвид Съединените щати, които, обаче, до момента се въздържат, и упрекват Дамаск в оказването на поддръжка на палестинското движение Хамас срещу Фатах, в подпомагането на бунтовници и терористи в Ирак, както и в твърде тясното сътрудничество с Иран.

Затова и в интервю за саудитската телевизия Ал Арабия Олмерт излезе с предложението за започването на преговори без участието на Вашингтон. Това положително е тактически ход, но същевременно и знак, че отношенията между Йерусалим и Вашингтон не са в най-доброто си състояние.

От гледна точка на сериозните проблеми, които имат Съединените щати в Средния и в Близкия изток, Израел все повече се превръща в пречка. Най-малкото дотогава, докато се противопоставя на мирното уреждане на близкоизточния конфликт. В резултат от борбата за власт между Хамас и Фатах Израел отново има насреща си надежден партньор за разговори в лицето на президента Махмуд Абас. Но досега правителството на Олмерт бе готово само на минимални отстъпки – изплатени бяха една част от задържаните данъчни приходи, а и съществуват намеренията за освобождаването от затвора на 250 привърженици на Фатах. Твърде малко, ако действително се цели укрепването на позициите на Абас.

Не трябва да се забравят и другите араби – Израел все още дължи официален отговор на инициативата на саудитския крал Абдула, чрез която той ангажира Арабската лига да сключи мир с Израел, ако той освободи завзетите през 1967-ма година области и се съгласи със създаването на палестинска държава. Израел и до момента не приема тези условия. Но те биха могли да бъдат разисквани по време на предстоящата визита в четвъртък в Йерусалим на външните министри на Египет и Йордания, които в разговорите си с Олмерт ще настояват за приемането на мирния план.

В Израел се реагира със смесени чувства: от една страна посещението се приветства като пробив, тъй като за първи път предстои да пристигнат представители на Арабската лига, от друга страна естествено няма интерес от влизането в спорове по условията. Буквално в последната минута посещението бе отложено за 25 юли – за да не съвпадне с годишнината от ливанската война. Отлагането дава на Олмерт и възможността за предприемането на определени действия дотогава – като например за отправянето на предложението към Абас, както и – вероятно – за разговори с Абас. Израел се стреми да затвърди впечатлението, че застоят в мирните преговори не се дължи на него. Но пък паралелно мирното предложение на Арабската лига постоянно се изтласква на заден план, макар да съдържа именно тези точки, които международната общност отдавна е изтъкнала като задължителни условия за установяването на мир.