1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Какво я чака отттук нататък Гърция?

Ширнвас Мазумдару20 август 2015

Германският Бундестаг гласува новия помощен пакет от 86 милиарда евро за Гърция и по този начин даде зелена светлина за по-нататъшни финансови помощи за Атина. Какво ще стане обаче оттук нататък с Гърция?

https://p.dw.com/p/1GICY
Снимка: Getty Images/Oli Scarff

Бундестагът гласува новия пакет помощи за застрашената от фалит Гърция на стойност 86 милиарда евро. Помощната програма включва и фонд, чрез който гръцкото правителство може да погаси краткосрочните си задължения към ЕЦБ. Днес Атина трябва да преведе на банката 3, 2 милиарда евро. Третият спасителен план предвижда няколко траншове плащания. Първият транш е в размер на 26 милиарда евро. 10 милиарда евро от първия транш са предвидени за рекапитализирането на закъсалите гръцки банки. По този начин трябва да бъде стабилизиран банковият сектор, за да може да бъде отменен въведения от гръцкото правителство контрол върху движението на капитали. Оздравяването на банковия сектор е основна предпоставка за дългосрочен стопански ръст. Само по този начин може да бъде намалена 25 процентната безработица, както и дълговото бреме.

Политическа неяснота

Много наблюдатели се опасяват, че политическата нестабилност ще продължи да оказва влияние върху икономическото развитие. Реформите, които се задължи да проведе Атина, ще създават още много проблеми на правителството на Алексис Ципрас. Основният проблем си остава стабилността на правителството, след като една трета от депутатите на партия "Сириза" гласуваха против спасителния пакет, защото реформите са свързани със сериозно съкращаване на разходите, увеличаване на данъците и промени в пенсионната система. Оттогава насам гръцкият премиер е зависим от подкрепата на опозицията.

"Вероятно Ципрас ще поиска вот на доверие в парламента. И това е логично. Освен това е твърде вероятно да има и нови избори", заяви депутатът от "Сириза" Димитрис Пападимулис в интервю за телевизия Skay TV. Наблюдателите в Гърция смятат, че Алексис Ципрас ще поиска вот на доверие след погасяването на вноската към ЕЦБ. Опозиционните партии, които го подкрепиха при гласуването на изискваните от кредиторите реформи, вече обявиха, че ще го подкрепят и при гласуването на вот на доверие. Говори се, че още през септември в Гърция ще бъдат проведени нови избори. Те ще бъдат от решаващо значение и за способността на правителството да прокара на практика договорените реформи.

Infografik Griechenlands Rückzahlungen
Тази графика показва дълговите задължения на Гърция

Въпросът за платежоспособността

Друг сериозен проблем е въпросът за платежоспособността на страната. В края на миналата година гръцкият дълг съставляваше 177 процента от БВП, което според МВФ е твърде висок процент. В тази връзка МВФ настоява правителствата на останалите европейски страни да опростят част от гръцките задължения. Някои европейски страни и най-вече Германия са категорично против опрощаване на дълга на Гърция. Германското правителство твърди, че опрощаването на дългове нарушава европейските договори. Правителството в Берлин обаче е склонно на разсрочване на дълговете. Този въпрос се превърна в доста щекотлива тема в Германия, тъй като много политици са против всякакъв вид опрощаване на дългове. В сряда голяма група депутати от фракциите на ХДС и ХСС гласуваха против помощния пакет за Гърция.

Какво ще направи МВФ?

Канцлерката Ангела Меркел се опита да мотивира дезертьорите в собствените редици да гласуват "за", като неизменно подчертаваше, че МВФ ще продължи да участва в спасяването на Гърция. Малко преди това шефката на фонда Кристин Лагард отново изрази мнението си за платежоспособността на Гърция и заяви, че "страната е загубила своята платежоспособност и не може да я възвърне само със собствени усилия". Кристин Лагард допълни, че МВФ ще вземе решение дали да подкрепи спасителния план не по-рано от октомври. ЕК от своя страна подчертава, че дълговете на Гърция към еврозоната не оказват влияние върху платежоспособността на страната. ЕС удължи сроковете за погасяване на дълговете и в момента Гърция не погасява нито главницита, нито лихвите.

Икономистите обръщат внимание и на друг проблем. Те твърдят, че Атина е затруднена да погасява дълговете си към МВФ и ЕЦБ. До средата на 2018 година задълженията на Гърция към двете финансови институции ще са над 24 милиарда евро и е малко вероятно Атина отново да получи разсрочване на плащанията.

Gustav Horn
Густав Хорн: Гърция може да излезе от кризата само ако в страната влязат инвестицииСнимка: picture-alliance/dpa

Изход от кризата?

Експертите се оплакват, че преговорите за спасяване на Гърция се съсредоточават главно върху програмите за икономии и структурни реформи и никой не говори за това как да бъде стимулиран стопанския ръст на страната. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер обяви инвестиционна програма в размер на 35 милиарда евро, която ще се финансира с европейски средства. Обаче поставя условие и Гърция да внася пари в инвестиционната програма. Много икономисти настояват за по-нататъшни инвестиции, за да бъде засилено търсенето.

Ръководителят на института за макроикономически и конюнктурни проучвания на фондация "Ханс-Бьоклер" Густав Хорн предложи Гърция да получи право да ползва средства от инвестиционната програма на Юнкер, без да внася пари в нея поне за една година: "За да може гръцкото правителство веднага да прокара инвестиционна програма", каза той в разговор с Дойче веле. Според него, Гърция може да излезе от кризата, само ако в страната влязат инвестиции. "Ако обаче спасителната стратегия се ограничи само до засилени съкращения в държавния бюджет, новата програма ще се провали, както и предишните две", заключава Густав Хорн.

Прескочи следващия раздел Повече по темата