Какъв е изходът от безработицата?

Средната продължителност на седмичното работно време, според тарифните договори, възлиза на 37, 8 часа. Фактически обаче се работи 39, 9 часа, което на практика означава 40-часова работна седмица. Тази подробност не се забелязва или просто се игнорира досега. Това, което искат всъщност работодателите не е удължаване на работното време, а понижаване на трудовите разходи.

Но ако, както в случая с двата завода на Сименс, става дума да се избегне износът на работни места в чужбина, тогава работниците са готови да работят дори по 40 часа на седмица при същото заплащане. Законовото удължаване на работното време няма да е от полза за много предприятия просто поради липсата на достатъчно поръчки.

Така че не става дума да се налага нещо, от което много фирми просто нямат нужда. Необходима е преди всичко висока степен на гъвкавост по отношение на работното време. Тази гъвкавост е по-голяма отколкото се съзнава сред обществеността. Около 40 процента от всички трудещи се в Германия работят вече при вариращо работно време. Вярно е обаче, че намаляването на работното време до 35 часа на седмица се оказа погрешна стъпка, тъй като по този начин трудът не само че стана дефицитен, но и поскъпна. Предприятията реагираха първо с рационализация и автоматизация, а после с изнасяне на интензивното производство в така наречените страни с ниски надници.

Съкращаването на работното време не спря увеличаването на безработицата, а послужи като стимул за автоматизиране и рационализиране на производството и администрацията, както и за износа на работни места. Така че това, което е необходимо, е гъвкавост в работното време. При наличието на повече поръчки трябва да се работи повече, а при затишие - по-малко. С други думи работното време е функция на натовареността на мощностите. На такива модели за работното време принадлежи бъдещето.

Трябва да се повиши също пенсионната възраст. При сегашната граница от 65 години, повечето трудещи се в Германия се пенсионират по правило около пет години по-рано. Тъй като обаче продължителността на живота се увеличава, което разбира се е много радостно, а вследствие на демографското развитие броят на трудещите се млади хора намалява, финансовото осигуряване на пенсиите се оказва под силен натиск. Единственият изход от това положение е слагането на край на масовата практика на ранното пенсиониране, последвано от повишаване на пенсионната възраст.