Какъв ще бъде дизайнът на бъдещето?
29 август 2006
В изложбата са представени около 300 обекти от 20 страни, които търсят отговор на въпроса, как ще изглежда бъдещето. Визиите на авторите са посветени на представите за бъдещето, такова, каквото може да бъде, а не такова, каквото то вероятно ще се стане. Архитекти и дизайнери представят своите опции. Представя се и германският архитект Крис Босе, който спечели конкурса за проект на бъдещия плувен басейн за Олимпиадата през 2008 година в Пекин. В момента той работи заедно с едно австралийско архитектурно бюро по реализирането на своите планове. Босе казва:
“Конструкцията на бъдещата зала за плуване взаимствахме от природата. Става дума за водни мехури в разпенена вода. Цялата сграда е изградена от пяна. Открихме, че пяната има изключително висока стабилност. Материалът е стоманена конструкция, облицована с тефлонов дериват.”
Изобщо дизайнът на бъдещето се ориентира все повече към органичните форми. Ъгли и ръбове са демоде. На мода отново излизат извивки и обтекаеми структури, така наречения Бенг- дизайн – пояснява дизейнерката Франческа Фъргюсън:
“През последните 6 до 8 години имаше големи дискусии в архитектурата за това, как по нов и различен начин могат да се създават форми благодарение на новите технологии, материали и новите възможности на софтуеъра. “
Подобни визии и тенденции е имало и преди – например през 50 години, когато филмите с научна фантастика бяха населявани предимно от кръгли къщи, хора и извънземни същества в странно изглеждащи пластмасови дрехи.
А какви ще са мебелите на бъдещето? И те като дизайнерските сгради в момента имат предимно органична форма. Елън Луптън от Националния музей за дизайн в Ню Йорк си представя например, че всяка мебел или електроуред на бъдещето, до които се докосваме, ще ни проговарят с глас. Например хладилникът ни съобщава, че прясното мляко е пред разваляне или телевизорът ни сигнализира, кога започва интересен за нас филм. Подобни визии може би пораждат и известен страх у мнозина - страхът, че човекът на бъдещето ще бъде под постоянно наблюдение и електронен контрол. Това обаче – в крайна сметка – ще зависи от самите хора.