Как биха могли да завършат протестите на будистките монаси в Мианма?

Всеки ден броят на демонстрантите по улиците на столицата Янгон нараства. Така първоначално рехавите редици на облечените в червено монаси се превърнаха в мощно течение, достатъчно силно, за да отнесе военния режим, който управлява страната от десетилетия насам.

Ситуцията заплашва да излезе извън контрол. Мъжеството на монасите заразява. Те са повече от половин милион души в Мианма и населението стои зад тях. Целта им е ясна: Отдавна вече не става дума за скока на цените, а за това, че омразният военен режем трябва да падне. Никой обаче не знае, докъде ще доведат протестите на монасите.

Преди двадесет години военните смазаха демократичното движение и кръвопролитията още се помнят. Оттогава харизматичната лидерка на опозицията, носителката на нобелова награда за мир Аун Сан Су Чжи, е под домашен арест. Нищо не говори за това, че днес генералите имат по-големи скрупули. Ето защо не бива да изключваме вероятността от кървав край на сегашните протести.

Може да се каже, че до този момент този край не е настъпил само заради най-важния съюзник на военната хунта в Мианма – комунистическото управление на Китай. Идното лято в Китай ще се сътоят олимпийските игри. Ето защо очакваната картина на мир и хармония в народната република и региона ще бъде помрачена, ако сега в столицата на Мианма се появят танкове. Освен това тази страна разполага с най-богатите залежи на нефт и газ, към които Китай проявява дългосрочен интерес.

Не е тайна, че военният режим в Мианма същестува само заради благоволението на Китай. Европа и САЩ заплашват със санкции в случай, че генералите потушат протестите на монасите. Това естествено ще засегне реномето и на могъщия покровител на хунтата в Минма- Пекин.

От друга страна обаче самият пекин има проблем с будиските монаси, както стана ясно от посещението на Далай Лама в германското канцлерство миналата седмица. Ако населението на Мианма успее да свали омразния военен режим с мирни протести, то това би означавало сигнал за бъдещето на Тибет.

Дали има и трети вариант на изход от протестите в Мианма, освен кървовото потушаване и мирното сваляне на режима от власт? Да си спомним, че преди време военният режим в Мианма организира избори и промени с насилие резултатите от тях. Временно отстъпление с подмолни цели- и това би могло да бъде изход за генералите от сегашната дилема. Така обаче кризата няма да се разреши. Дълбоко религиозните монаси на Мианма няма да се съгласят на благодеяния. Зад протеста им е целият народ. Дори и военният режим да успее да залъже хората, за да успокои положението, то това ще бъде само временно.

Мианма е член на органицацията Асеан, обединяваща държави от Югоизоточмна Азия, които са до голяма степен демократични и отворени към света. Ето защо военният режим в Мианма боде и техните очи. Има много причини за премахването му. Остава надеждата, че това ще се осъзнае и покровителите му в Китай.