Как гастарбайтерите се превърнаха в бежанци

Халина Сторожук е една от 800-те хиляди украинци, които през 2015 година са имали право да работят официално в Полша. Това е било 20-то ѝ поредно разрешително за работа. "Искам някога да мога да живея и работя в Полша по-дълго време. Омръзна ми да пътуват насам-натам", казва 67-годишната болногледачка, която през последните 15 години постоянно пътува между Варшава и Тернопол в Западна Украйна. В повечето случаи визите и разрешителните за работа са с валидност от три до шест месеца. И за да не изгуби работодателите си, Халина винаги бърза да се върне в Полша. С припечелените пари подпомага финансово внука си, който от няколко месеца следва във Варшава. "Той няма никакви шансове за добра работа и прилична заплата в Украйна. Там само богатите живеят нормално", казва 67-годишната жена.

Митът за украинските бежанци

Според Мачей Душчук, ръководител на Центъра за миграционни проучвания към Варшавския университет, в края на 2015 година в Полша са пребивавали около половин милион украинци. Повечето от тях работят като чистачи или болногледачи, в строителния бранш или в селското стопанство. И тъй като много от тях са само сезонни работници, броят им се променя от месец на месец. През 2015 година полски визи са били издадени на общо 924 600 украински граждани. Половината от тях са били валидни само за Полша, а останалите - за цялото Шенгенско пространство.

В името на политическите цели обаче изведнъж настъпи странна промяна. Заради тези над 900 000 визи, издадени на украински гастарбайтери, полската правителствена ръководителка Беата Шидло се видя в правото си да заяви пред Европарламента, че Полша е приела "един милион украински бежанци". Официалните данни казват обаче друго: от избухването на украинския конфликт насам Полша е признала за бежанци едва четирима от общо 5 328 украински граждани, подали молба за убежище. "Всички останали са икономически мигранти", заяви в тази връзка украинският посланик във Варшава.

Полският правителствен говорител Рафал Бохенек е на друго мнение. Той смята, че съвсем спокойно може да се говори за "бежанци". "Юридически погледнато те не са бежанци, но де факто са, защото много от тях са избягали от войната в Украйна. Да, съвсем малка част от украинците в Полша подават молба за убежище, но не защото не се чувстват застрашени от войната, а защото процедурата е твърде сложна", обяснява говорителят.

"Това не са никакви бежанци"

Според Мирослав Чех от Съюза на украинците в Полша, в страната пристигат съвсем малко украинци от регионите на бойните действия. 70 процента от живеещите в Полша украинци са от западните части на страната. И в този смисъл те не са никакви бежанци, казва Чех и добавя: "Обозначението "бежанци" е част от реториката на полското правителство и се използва като коз в дебата за европейската солидарност по бежанския въпрос. Казвайки, че вече твърде много хора са потърсили убежище в Полша, Варшава иска да предотврати приемането на бежанци от Близкия Изток", казва Чех.

Правителственият говорител Рафал Бохенек не е съгласен с подобни оценки и подчертава, че Варшава не използва украинските бежанци като някакво измислено алиби. Тъкмо напротив: новото полско правителство, казва Бохенек, ще изпълни поетите от предходния кабинет задължения, съгласно които до края на 2017 година Полша трябва да приеме 7 082 бежанци, намиращи се към момента в Италия, Гърция и Ливан. Но предложеният от Меркел "постоянен механизъм за разпределяне на бежанците" не е добра идея и трябва да бъде обсъден наново, казва Бохенек, позовавайки се на общата позиция на четирите страни от Вишеградската група - Полша, Чехия, Словакия и Унгария.