Как Германия им загуби паспортите

От 1 януари 2016 на германския трудов пазар важат известни облекчения за албанците и гражданите на останалите балкански страни, които не са членки на ЕС. Те имат право да започнат работа в Германия, стига някой да им предложи конкретно работно място. Важно условие е те да задвижат процедурата от германското посолство в родната си страна. Т.е ако доброволно се завърнат в страната си, вратата към германския трудов пазар все пак остава отворена за тях. Ако обаче останат в Германия като кандидати за убежище и молбите им бъдат отхвърлени (както се случва с почти всички граждани на балканските страни), те рискуват да получат забрана за влизане в Шенгенското пространство до пет години след екстрадирането им. Това накара много кандидати за убежище от Балканите да напуснат доброволно Германия. Междувременно само в германското посолство в Албания са задвижени 170 процедури за търсене на работа в Германия.

Те искат да се върнат, но не могат

Месеци наред албанците бяха втори по брой на подадени молби за убежище в Германия след сирийците. През последните дни обаче ежедневно до 100 албанци или косовари напускат Федералната република. Те получават от полицията паспорта си с една много важна отметка в него, а именно – потвърждение, че напускат страната доброволно. С това те избягват забраната за повторно влизане в страните от Шенген.

Сред доброволно завръщащите се обаче има и такива, чиито паспорти временно са изчезнали в бюрократичната джунгла на миграционните власти. Факт, поради който те няма как да напуснат Германия. "Докато паспортите на тези мигранти бъдат намерени, те живеят в несигурност и не могат да кроят планове за бъдещето", казва Анегрет Шпиц от социалната организация на протестантската църква в Германия "Diakonisches Werk". През последната година тя е консултирала над 200 граждани на балкански страни, чиито паспорти са били изчезнали. По думите й, някои е трябвало да чакат седмици или дори месеци, докато паспортът им бъде намерен.

От Федералната служба за миграцията и бежанците обясняват ситуацията така: "Понякога паспортите на кандидатите за убежище ни биват изпращани от други служби. Поради тази причина дадени документи не могат да бъдат открити веднага. По принцип паспортът се прикачва към папката с документи на съответния кандидат за убежище при подаване на молбата. Паспортът остава в тази папка до приключване на процудерата."

Анегрет Шпиц от "Diakonisches Werk" разказва историята на един албански кандидат за убежище, който трябвало да чака много дълго, докато най-после можел да се завърне в родината си. "Човекът беше много търпелив, отново и отново идваше при нас, помагахме му, като правехме съответни запитвания във миграционната служба. Паспортът на този човек беше изчезнал и намерен отново едва след пет месеца", посочва Анегрет Шпиц.

Ще изчезват ли още паспорти?

Не само този албанец, но и много други кандидати за убежище от балканските страни не могат да разберат как може въобще да се случи нещо такова. Германските власти ясно им дават да разберат, че трябва да напуснат страната, но често това се оказва невъзможно или пък трябва да чакат прекалено дълго, докато най-после могат да се завърнат в родината си. "Тези хора се отнасят с много доверие към германските власти, но в крайна сметка остават разочаровани от тях", посочва Шпиц.

Въведената наскоро централна база, която трябва да подобри сътрудничеството на службите, дава надежда, че желаещите да се завърнат доброволно в родината си ще могат да го сторят бързо. От известно време насам в Службата за миграцията и бежанците паспортите на лица, които все още не са подали молба за убежище, се съхраняват именно в тази централна база данни. Така всеки външен отдел на миграционната служба има достъп до документите по всяко време.