Как напредва възстановяването на Ирак?

Американските представители изтъкват, че сигурността и климата за инвестиции се подобряват все повече и повече. Те ще ги изтъкват и по време на започващия петдневен панаир в Кувейт под мотото Възстановяването на Ирак. Миналата седмица по време на панаир в юордансктата столица Аман американци и иракчани твърдяха, че времето на сондажите отмина, сега е време за преценка на рисковете и за намеса. Сега също и отговорните в Кувейт са заинтересовани от бързи резултати, както каза един от организаторите:

"Ние са надяваме, че тук в Кувейт ще бъдат сключени договори."

И наистина организаторите на панаира се надяват през идните няколко дни да бъдат сключени договори на стойност 50 милиарда долара. Съществува наплив, от седмици са заети всички щандове. Пристигнали са близо 1500 фирми от 45 държави. В иракската делегация са включени министри, бизнесмени и индустриални обединения. Изложбената площ не стига, това се отнася и за онези около 60 германски фирми представени в Ирак.

Щяха да са повече, ако им беше предоставена изложбена площ от 34 хиляди квадратни метра, казва ръководителката на проекта Никол Ендерер. Тя организира и щанда за информация на германското правителство, за строителната промишленост, енергетиката и комуникациите. На панаира обаче германските интереси са застъпени също и от медицината и хранителната промишленост.

Съсипания от войни, диктатура и емборго Ирак наистина може да използва всичко, което му се предлага. Много пари ще се влеят в големите проекти за инфраструктурата, за електроцентралите или строежа на пътища, както и за обновлението на нефтената промишленост. На панаира обаче се предлагат и потребителски стоки - от леки коли до сапун. Някои от тези стоки спадат към приоритетите на германската индустрия. На въпрос за възможностите на германските фирми организаторите на панаира отговарят сдържано:

"Всеки има шанс да предложи добри стоки на конкурентни цени. Не бих могъл да кажа, например, че германците имат добри карти, а другите не. Всеки трябва да използва възможностите си за да получи договор."

Досега германската промишленост много ловко играе тази игра. Наистина повечето фирмени представители в Кувейт не навлизат в нова територия. Зад кулисите те отдавна вече имат контакти с йордански или кувейтски фирми. Това става безшумно, за да не се предизвикват политически водовъртежи. Сигурно е, че редица германски фирми вече са сключили своите договори в Ирак, въпреки че досега само Сименс го е заявил открито. Освен това някои фирми никога не са се отказвали от присъствието си в Багдад. Досега германците могат да участват само като поддоговарящи, тъй като американското правителство изглючи противниците на войната от възлагането на поръчки. Но защо тогава концерните имат дъщерни фирми в Америка? На второ място Вашингтон все повече се замисля да се откаже от тази политика на изолация. За иракчаните това ще е много добре.