Как новата българска попмузика се огледа в конкурса за Евровизия

Песента е в модерен аранжимент, разчитащ предимно на ритъма. Стоян Янкулов е един от най-добрите български музиканти. Неговите възможности на ударни инструменти далеч надхвърлят онези на един обикновен барабанист. Той е еднакво добър както в джаза, така и в народната музика. Свири превъзходно когато е в група. Може го и сам. Виждал съм как изправя на крака препълнена зала само с един тъпан. Стоян е истинско явление в българската музика, а заедно с Елица Тодорова направиха няколко чудесни съвместни проекта. Те заслужаваха признание и го получиха. Това е добрата новина. Колкото и да е чудно, но тяхното изпълнение, което не беше клише, нито комерсиален компромис се хареса на публиката, което в подобен вид конкурси е рядкост. Другата добра новина е, че този път всичко мина без скандали и обиди. В честно състезание победиха най-добрите. Това е голяма рядкост за България и за това ми се струва, че е хубаво да го отбележим. За съжаление общото ниво на конкурса бе изключително ниско. Напълно адекватно на общото състояние на новата българската попмузика. В съботната вечер, когато се излъчи българския финал се случи нещо много интересно. След представянето на финалистите, в двадесетината минути в които течеше гласуването Васил Найденов изпя няколко песни от своя репертоар. Нямаше място за сравнение между тях и онези, които току що бяха изпълнени. Все едно, че Васко Кеца, както му казвахме навремето се бе съгласил великодушно да изпее няколко песни в провинциално читалище в което тече прослушване за начинаещи. Песните, които Васил Найденов изпя бяха на около двадесет години. Ако не се лъжа, повечето са написани от Стефан Димитров. Може да се каже, че са станали своеобразна българска класика. Когато ги сравних с онези, които току що бях чул забелязах една основна разлика. Старите песни се запомняха от един път. Прозвучали веднъж те „влизаха” в публиката, която ги запомняше почти веднага. Днешните, не само от конкурса за който става дума, нямат подобна характеристика. Повечето от тях звучат по един и същ начин и е трудно да ги запомниш, дори след петото слушане. Освен това, новите изпълнители, почти без изключение пеят фалшиво. Оказа се, че техниката е напреднала до там, че да „изправя” човешкия глас по-време на запис. На живо това няма как да стане и става страшно. Беше страшно и в по-голямата част от конкурса за българско представителство на Евровизия, но както вече казахме, добрата новина е, че в Хелзинки ще отиде наистина добрата българска песен. А иначе бих казал, че Васил Найденов бе големия победител в съботната вечер. Макар и в рубриката „Стари, но златни” той показа наистина доброто лице на българската естрада, което в последните години бе доста засенчено от онова на българския попфолк.