Как Саддам запали искрата в Близкия Изток

Това си беше за яд. Истинска провокация: малкото емирство Кувейт вдига добива си на суров петрол, от което всички останали страдат. Защото всеки барел петрол, пуснат допълнително на пазара от Кувейт, сваля цената на суровината. Кувейт обаче остава глух за всички призиви да намали производството и невъзмутимо продължава да добива наднормено петрол. Тогава иракският президент Саддам Хюсеин решава да даде урок на малкия си съсед от юг: на 2 август 1990 година той дава заповед на армията да нахлуе в Кувейт, който на бърза ръка е окупиран от войските на Ирак.

Багдадският диктатор обаче си беше правил сметката без кръчмаря. Той не подозираше колко бързо неговите войски ще трябва да напуснат Кувейт. Само за няколко месеца тогавашният американски президент Джордж Буш успя да създаде широка международна коалиция, а ООН многократно призова Ирак да изтегли войските си от Кувейт. Саддам Хюсеин игнорира всички тези призиви.

В нощта срещу 17 януари 1991 година международната коалиция извърши първите въздушни удари срещу Багдад, а пет седмици по-късно, на 24 февруари, сухопътни части на коалицията навлязоха в Ирак и Кувейт, където не срещнаха сериозна съпротива. Четири дни по-късно иракската армия се призна за победена. Така обявената лично от Саддам за "Майка на всички битки" сложи началото на края на неговото господство, което приключи 12 години по-късно с втората американска инвазия в Ирак.

Една чиста война?

Връщайки се назад във времето, войната в Кувейт изглежда като повратна точка в историята на Близкия изток. Същевременно тя отваря и нова страница във военното дело - за първи път война беше предавана на живо. Хората имаха възможност да наблюдават как изтребителите излитат от самолетоносачите, за да поразят с прецизна точност набелязаните цели в нощните бомбардировки над Багдад. Всичко това доказа абсолютното превъзходство на САЩ и, поне първоначално, потвърди думите на главнокомандващия генерал Норман Шварцкопф, че САЩ извършват удари с "хирургическа точност", без да застрашават цивилното население.

Това обаче беше погрешно впечатление. В същото време възникна и едно ново, почти непознато дотогава понятие, което показа мръсната страна на привидно чистата високотехнологична война - тъй наречените "колатерални щети". Според доклад на правозащитната организация Reprivе от ноември 2014 година, през последните години САЩ са ликвидирали чрез нападения с дрони 41 вражески бойци и 1 147 цивилни граждани. Очевидно тъй наречените "умни бомби" съвсем не са толкова умни, колкото твърдят военните.

Религиозно радикализиране

Когато избухна войната в Кувейт, Близкият Изток беше много по-различен. Повечето араби като че ли бяха имунизирани срещу подбуди на религиозна основа. Саддам Хюсеин се опита да представи борбата срещу международната коалиция като война между религиите. "Ние призоваваме всички араби и всички вярващи бойци да се присъединят към джихада. Ние ги призоваваме да атакуват навсякъде силите на злото, на предателството и корупцията", каза той през януари 1991 година. Напразно - почти никой не го последва. Нито пък постигна желания от него ефект обстрелът срещу Израел с иракски ракети "Скъд" - в опит да придаде религиозен облик на войната.

Наложеното впоследствие ембарго срещу Ирак свърши онова, което Саддам Хюсеин не успя да постигне. То засегна най-вече населението на страната и го обрече на бедност, нищета и радикализация. Войната с Иран (1980-1988) и катастрофалните щети, нанесени от войната с Кувейт, допринесоха за настъплението на радикалния ислям в Ирак. Политически неоправданата и осъдена от международната общност инвазия през 2003 година, която окончателно въвлече Ирак в хаос, също допринесе за радикализирането на голяма част от мюсюлманите.

Саудитска Арабия също не се размина с религиозните "колатерални щети". Саудитското кралство предостави част от военновъздушните си бази на САЩ за нападения срещу Ирак, а части от американските войски останаха и след операцията "Пустинна буря" в Саудитска Арабия. Това доведе до брожения, а бойците около формиралата се през 1993 година групировка "Ал Кайда" обявиха кралското семейство за нелегитимно. Съпротивата се разрасна и бързо се обърна срещу Запада. Така международната общност, след като едва забележимо беше отслабила военно иракския диктатор Саддам Хюсеин, се оказа с още по-яростни и още по-радикални религиозни противници.