Как се живее в България? Един чилиец разказва:

Даниел Монтиглио живее в България от 15 години. Първоначално има малък бизнес, след това работи в софтуерна компания, а с приятели разработва приложение за туризъм във Варна - града, в който живее и до днес. През всичките тези години Даниел е опознал добре България - от привичките и обичаите до административните уредби и законовата рамка. Опознава ги не само за да научи повече за заобикалящата го среда, но и за да предаде този опит на други чужденци, които живеят в България или планират да се преселят тук. За целта Даниел поддържа сайта foreigner.bg, където публикува полезна информация за България и живота в страната.

Как започва всичко

Чилиецът пристига в България през 2004 година заедно с приятелката си, която е българка. Цели 13 хиляди километра делят България и чилийската столица Сантяго, така че е обяснимо защо преди да срещне приятелката си Даниел не знае много за нейната родина. Като дете е учил, че е страна от някогашния Източен блок, а като фен на футбола е запознат и с кариерата на Христо Стоичков. След като пристига в България, именно страстта към футбола му дава възможност да усети добронамереността на хората в новата му родина. Няколко пъти в седмицата Даниел играе футбол с други варненци. "Един таксиметров шофьор, един зъболекар, един чужденец от Чили, един от Русия и още много други хора играем заедно. И няма никакво значение, че сме толкова различни. В други страни не е така", казва Даниел и добавя: „От ден първи българите се държат много добре с мен". Чилиецът съветва всички чужденци, избрали България, да научат бързо езика. "Защото прескочите ли езиковата бариера, ще разберете, че българите са много отворени хора."

Освен хората, силно впечатление му прави и българската природа. „В Чили тревата е жълта, а тук навсякъде е толкова зелено", казва Даниел. Впечатлен и от хилядолетната история на България, както и от нейните традиции: „В края на зимата срещаш хора и им подаряваш мартеница, за да са здрави. Това е много красив обичай".

С подобни впечатления остават и майка му и сестра му, които му гостуват преди няколко години. Толкова им харесва в България, че решават и те да се преселят. Даниел веднага проверява какво се изисква, за да могат роднините му легално да останат в страната. „Оказа се, че ситуацията изобщо не се е променила“, спомня си Даниел и разказва за проблемите, с които се сблъскал още в първите си месеци в България.

„През 2005 година нямаше необходимата информация в интернет, камо ли пък на сайтовете на българските институции. А служителите, отговарящи за имигрантите, не говореха английски“, разказва Даниел. Той знае, че като чилийски гражданин има право само на тримесечен престой, но научава, че ако с приятелката му сключат брак, ще може да получи разрешение за временно пребиваване. За целта обаче трябва да му бъдат изпратени документи от Чили, които да докажат, че няма брак с друга жена.

Даниел отива при миграционните власти в България и ги моли за отсрочка. Дават му 10 дни и го предупреждават, че след това ще бъде принуден да напусне страната. Даниел и приятелката му успяват да сключат брак в последния момент - само ден преди изтичането на крайния срок.

„Беше много стресиращо. Върнахме се при миграционните власти, където ми казаха, че все пак трябва да си отида в Чили, за да си получа визата. Обясних им, че нямам такава възможност и ги помолих да ми помогнат. Никога няма да забравя отговора на жената от миграционните власти: „Не съм тук, за да Ви помагам, а за да се уверя, че спазвате правилата". Продължих да я моля и накрая тя ми каза: „Отиди в Румъния и изкарай визата си там“. Защото визата трябва да се вземе от българско посолство - независимо в коя държава. Така жена ми остана в България, за да работи в магазина, който си бяхме отворили, а аз отидох сам на меден месец в Румъния", разказва Даниел. Следващите няколко седмици чилиецът прекарва в Букурещ, където в крайна сметка получава виза. Още пет години са му необходими, за да получи и разрешение за постоянно пребиваване в България.

Когато години по-късно придружава сестра си пред институциите, бързо му става ясно, че нищо не се е променило. „Хората там са си същите“, казва Даниел и добавя: „Ако отидеш в британското посолство, там имат информация за всяка държава - какво ти е необходимо, за какво трябва да внимаваш. В България няма нищо такова". Даниел не разбира защо политиците нямат воля да променят това положение, особено като се имат предвид демографските проблеми на страната. „Управляващите искат да убедят българите, които са емигрирали, да се върнат обратно. Да, това е страхотна идея. Но от друга страна трябва да се опитваш да привлечеш талантливи хора от цял свят", казва Даниел.

Как Даниел помага на други чужденци в България

Административните неуредици, с които се сблъсква в България, го мотивират да създаде уебсайт, в който да предоставя информация на други чужденци в страната. Ежедневно получава най-различни запитвания, а основната аудитория на сайта си разделя в три групи - хора, които обмислят да имигрират в България; чужденци, които вече живеят в България и искат да останат, но не знаят как; и имигранти, чийто статут вече е уреден, но имат нужда от допълнителна информация. Като например: как да запиша децата си в училище, как да изкарам шофьорска книжка, как да си избера личен лекар.

В момента Даниел се е посветил на една тема, на която, според него, не се отделя нужното внимание - самотата, с която се сблъскват чужденците в новата държава. "Да се преселиш в България е добро решение. Сигурно е, красиво е. Има си, разбира се, и минуси - пазарът не е голям, държавата не е много богата. Но пък е подходящо място да създадеш семейство. Затова не ми е приятно да виждам хора, които се отказват от България само защото се чувстват самотни", обяснява Даниел. Затова на сайта му има рубрика, в която чужденци разказват за преживяванията си в България. "Целта е да окуражим хората, като им покажем, че на всеки от нас му е било трудно в началото, но въпреки това не сме се отказали. И сега сме щастливи тук", казва чилиецът.